Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Да, Мериън.
— Така е наистина! Този странен благородник има значи любима. Кой би помислил такова нещо!
— Твоята е, братовчедке.
— Моята ли? Моята ръкавица, искаш да кажеш. Шегуваш се, малка Лора.
— Ти се шегуваш, Мериън. Не ми ли каза, че си загубила ръкавицата си?
— Да. Изпуснала съм я. Сигурно съм я изпуснала някъде.
— Тогава този благородник я е намерил — отговори Лора многозначително.
— Но, мила братовчедке, наистина ли мислиш, че това е моята ръкавица!
— О, Мериън, Мериън! Ти знаеш, че е твоята! Лора говореше полуукорно.
— Но сигурна ли си, че не грешиш? — отвърна Мериън уклончиво. — Чакай да я разгледам по-внимателно. Аха! Честна дума, Лора, май че си права. Изглежда, че това е моята ръкавица — поне много прилича на тая, която загубих онзи ден, когато ходих па лов; затова и соколът ми така издраска ръката ми. Поразително прилича на моята ръкавица!
— Да, толкова много, че дори е същата.
— Ако е така, как е отишла там? — попита Мериън, истински учудена.
— Да, как? — повтори Лора.
— Той сигурно я е намерил в гората.
— Но в такъв случай много нахално е от негова страна да я носи.
— Да, да, много.
— Представи си някой да познае, че е твоя. Представи си, че вуйчо я познае?
— Няма такава опасност — прекъсна я Мериън. — Слагала съм тези ръкавици само два пъти. Само ти си ги виждала на ръцете ми. Татко не ги знае. Нали няма да му кажеш, Лора?
— Защо пък не?
— Защото — защото могат да станат неприятности. Може би този странен благородник не подозира чия е ръкавицата. Взел я е от пътя и я поставил на шапката си — от каприз може би или от самохвалство. Чувала съм да носят такива неща без особена причина. Нека я задържи и да я носи, щом му харесва. Не ме е грижа, докато не научи чия е. Не казвай никому. Ако татко чуе или Уолтър — о! Уолтър, колкото и да е млад, ще поиска да се дуелира с него, а аз не се съмнявам, че Черния конник е много опасен, съперник.
— О, Мериън! — извика Лора, изплашена само от мисълта за подобно нещо. — Аз няма да кажа, но и ти недей. За нищо на света недей! Нека задържи ръкавицата; колкото и нечестно да я е получил, не ме е грижа, мила братовчедке, щом това не те излага.
— Няма опасност — промълви Мериън поверително, щастлива, че така лесно избягна затрудненото положение, от което се боеше.
В този миг тихият разговор на братовчедките бе прекъснат от приближаването на Уолтър, който водеше кавалера към отбрания кръг.
Младежът изпълни задължението си на домакин с истинско дворцово изящество, спазвайки обещанието си да представи кавалера па всички; за няколко секунди Хенри Холтспър прибави много пови имена към списъка на познатите си.
Да те представят изведнъж на много хора и да успееш да се представиш добре не е лесно, но смелостта, която отличи кавалера при срещата му с Гарт и разбойниците, още веднъж се прояви сред това по-внушително, а може би и по-опасно общество.
Батареята от светнали очи не го смути и той отвърна на приветствията на тия хора с оная сдържана самоувереност, присъща на истинския благородник.
Само когато бе представен на последния от групата — странно, че Мериън Уейд трябваше да бъде последна, — тогава само можеше, да се забележи и нещо друго освен церемониалната официалност при запознанството. Тогава внимателният наблюдател можеше да открие в разменените погледи нещо повече от любезност, колкото бързи и крадливи да бяха тия погледи, за да не бъдат забелязани. Никой изглежда не подозираше, че Мериън Уейд и Хенри Холтспър са се срещали преди, и все пак те се бяха срещали често — често се бяха гледали в очите, — но не бяха си продумали!
Колко бе копняла Мериън да чуе гласа, който сега, нежен и сериозен, звучеше в ушите и като прекрасна музика!
Но той не говореше с езика на любовта. За това тук нямаше възможност. Те бяха обкръжени от наблюдателни очи, от уши, напрегнати да чуят всяка разменена помежду им дума. Нито намек за нежното чувство, което и двамата жадуваха да излеят — нито сричка от него не можеше да ре размени.
При такива обстоятелства разговорът между влюбени едва ли е приятен. Той е дори досаден; затова и двамата с облекчение посрещнаха една случка, която привлече вниманието на тълпата и ги освободи от обхваналата ги неловкост.
Глава XVII. Танцьорите
Тази навременна случка беше пристигането на група изпълнители на танца морис29. Танцьорите бяха завършили репетицията си извън лагера и сега дойдоха и започнаха представлението си пред високия насип, върху който сър Мармадюк и приятелите му се бяха настанили, за да виждат по-добре.
29
Морис — мавритански танц, игран по онова време в Англия. Изпълнявал се е с кастанети, дайрета и др. Б. пр.