Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Любовният сезон на търтеите
Любовният сезон на търтеите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Любовният сезон на търтеите

Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:

Любовният сезон на търтеите
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 84
Перейти на страницу:

— Е, чудесно — откликнах аз, доволен да чуя, че въпреки мрачните обстоятелства като цяло, някой все пак успява да пробие. — Ще наблюдавам бъдещия ти прогрес с жив интерес. Но ако оставим за момент настрани любовния ти живот, Коко, случва се нещо ужасно и ще се радвам да ми окажеш съдействие и утеха. Оня криминално проявен луд Гъси…

— Какви ги върши?

— Проблемът е какви не ги върши. Преди малко, когато открих, че откак е пристигнал, не е написал нито ред на Мадлин Басет, можеше да ме събориш с клечка за зъби. Твърди, че й давал урок — добавих аз и с няколко думи му изложих фактите.

Коко придоби надлежно угрижен вид. Той е дарен с чувствително сърце, което лесно се трогва при вида на стар приятел, затънал до уши в блатото, а и е в течение на чувствителните ми взаимоотношения с Мадлин Басет, защото един ден тя споделила с него цялата история, когато се срещнали на някакъв благотворителен базар и случайно станало дума за мен.

— Но това е много сериозно — рече той.

— Можеш да не се съмняваш. Треперя като трепетлика.

— Момичета като Мадлин Басет придават огромно значение на ежедневното писмо.

— Точно така. И ако то не пристигне, дотърчават наместо и започват да разследват.

— И си сигурен, че Гъси е непоклатим?

— Като скала. Молих го, смея да кажа, страстно и разгорещено, на той отметна уши назад и отказа да ми сътрудничи.

Коко се замисли.

— Май знам какво се крие зад всичко това — каза. — Проблемът е, че в момента Гъси малко не е на себе си.

— Защо „в момента“? И защо малко?

— Омаян е от Корки.

— Знам. Както впрочем и цялата околност. Хлътването му е любима тема на разговор, когато леля срещне леля в цъфналата ръж.

— И в помещенията на прислугата не се гнусят от многословни обсъжданици.

— Не се учудвам. Също и в Бейзингстоук.

— Естествено, не можеш да го виниш.

— Естествено, мога.

— Мисълта ми е, че всъщност вината не е негова. Навън е пролет, Бърти, сезон на любовта, когато, както вероятно си чувал, най-светоцветната дъга снага протяга към гълъба небесен, а стремленията на юношата бледен с лекота обръщат се към любовта.42 Пълноструйното въздействие на момиче като Корки върху спаружена скарида като Гъси, обезсилен от непрекъснатото наливане с портокалов сок, и то в разгара на пролетта, трябва да е обезсилващо неотразимо. Корки, като запретне ръкави, вижда сметката и на най-силния мъж. Никой не го знае по-добре от теб. По едно време ти се правеше на невиждано магаре заради нея.

— Няма защо да се ровим в мъртвото минало.

— Разрових само колкото да докажа тезата си: той заслужава повече жал, отколкото упреци.

— Тя заслужава упреците. Защо го насърчава?

— Не мисля, че го насърчава. Той просто се изживява като лейкопласт.

— Насърчава го. Видях я. Преднамерено и целенасочено пуска чара си и му пробутва добре познатите ми едновремешни номера. Не ми казвай, че момиче като Корки, свикнало да разкарва от раз холивудски мъже, не може да се отърве от Гъси, стига да реши.

— Но тя не е решила.

— Нали затуй се тръшкам.

— И ще ти кажа защо не взема това решение. Всъщност не съм я питал, но съм убеден, че върти Гъси на пръста си, за да нарани Езмънд Хадок. Да му покаже, че щом той не я иска, има други, които я искат, и то много.

— Но той я иска.

— Да, ама тя не знае. Освен ако не си й казал.

— Не съм.

— Защо?

— Не бях сигурен дали това е правилната процедура. Все пак той изля най-съкровените си чувства, но ги заключи с тайната на изповедта, както се казва, като подчерта, че не иска да се разчува. „Това не бива да излиза от тази стая“, каза той. От друга страна, една навременна дума може да събере две наранени сърца. Цялата работа е крайно объркана.

— На твое място бих й казал. Ориентирай се към навременната дума. Гласувам изцяло за наранените сърца.

— И аз. Но май закъсняхме. Басет вече е подпалила жицата от телеграми, с които пита какво става. Току-що пристигна поредното нажежено послание. Намерих го на масата във вестибюла, като идвах насам. Звучеше като телеграма от момиче, на което му е писнало. Казвам ти, Коко, не виждам надежда. Загубен съм.

— Не си, не си.

— Съм. Когато съобщих на Гъси за телеграмата и настоях, че е време всички достойни мъже да се притекат на помощ на каузата, той просто, както казах, отметна уши назад и заяви, че давал урок на момичето и то нямало да помирише писмо, докато не си набиело урока в главата. Магарето се е заинатило на моста и повтарям, че не виждам и искрица надежда.

— На мен ми се струва съвсем просто.

вернуться

42

Перифраза на стих от поемата на Алфред Тенисън „Локсли Хол“ (1842). — Б.пр.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)