Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Проф каза:
— Но, сеньор Майк, по този начин само ще приближим деня, когато Луната ще бъде изчерпана до дъно!
— Сеньор професоре, екстраполацията беше отнесена към най-близкото бъдеще. Да продължа ли за по-далечното въз основа на твоите забележки?
— Непременно!
— Масата на Скалата е седем цяло тридесет и шест стотни по десет на деветнадесета степен тона. Е, ако приемем като константи стойностите на другите променливи (включително населението на Земята и Луната), сегашното темпо на износ би могло да се запази в продължение на седем цяло тридесет и шест стотни по десет на десета до десет на дванадесета степен години, преди да използваме един процент от лунната маса. Закръглено, това означава 7 000 000 000 000 годинки.
— Какво! Сигурен ли си?
— Драги професоре, заповядай и провери сам.
Аз вметнах:
— Майк, това шега ли е? Ако е, не е смешна дори веднъж!
— Ман, не е шега.
— Както и да е — каза опомнилият се Проф, — ние товарим не лунната кора, ами кръвта на живота си: вода и органични вещества. Не скали.
— Професоре, имал съм го предвид. Тази екстраполация е основана върху две допускания — управляемо преобразуване на веществото, тоест всеки изотоп във всеки, и че енергията на всички реакции ще се получава от вътрешни източници. Скалите ще бъдат товарени, превърнати в жито, телешко месо и други храни.
— Но ние не знаем как се прави това! Amigo, наистина ми звучи смешно!
— Ех, все ще открием тайната.
— Проф, Майк е прав — намесих се пак. — Вярно, днес нямаме никаква представа. По-нататък обаче ще имаме. Майк, сметна ли колко години ни остават дотогава? Бих могъл да си купя цяла купчина акции.
Компютърът отговори с тъжен глас:
— Ман, единствени мой приятелю, освен професора, който се надявам също да стане мой приятел, опитах се. Но се провалих. Въпросът е неопределен.
— Защо?
— Защото предполага теоретичен пробив. Във всичките ми данни не открих начин да предвидя къде и кога ще се появи гений.
Проф въздъхна:
— Amigo Майк, не зная дали да се чувствам облекчен или разочарован. Следователно тази екстраполация нищо не означава.
— Разбира се, че означава! — заяви Уайоминг Нот. — Означава, че ще го измислим, щом ни потрябва. Кажи му, Майк!
— Уайо, наистина много съжалявам. Всъщност аз търсех аргументи именно за твоето твърдение. Но отговорът пак си остава в сила: геният се появява където си ще. Не. Много съжалявам.
Запитах:
— Тогава, професорът е прав, така ли? Като опрем до шансовете?
— Един момент, Ман. Има особено решение, съдържащо се в речта на Проф снощи — връщане на товарите тон срещу тон.
— Да, ама не може.
— Ако цената е достатъчно ниска, земяните биха го направили. Ще го постигнат само с дребно подобрение (а не с качествен скок) на товарния транспорт от Земята нагоре, за да стане евтин, колкото катапултирането надолу.
— На това ли му викаш дребно?
— Ман, наричам го така в сравнение с другия проблем.
— Мили Майк, колко ни остава? Кога ще видим резултата?
— Уайо, съвсем приблизителната екстраполация, основана върху малко данни и предимно интуитивна, дава срок от порядъка на петнадесет години.
— Петдесет ли? Че туй е нищо! Можем да уредим свободна търговия.
— Уайо, аз казах „от порядъка на“, а не „плюс-минус няколко години“.
— Има ли разлика?
— Има — обясних й. — Майк искаше да подчертае, че не го очаква по-скоро от пет години, но би се учудил, ако са необходими повече от петстотин, нали, друже?
— Правилно, Ман.
— Значи ни е нужна друга екстраполация. Проф посочи, че им пращаме вода и органични вещества, без да ги получаваме обратно, съгласна ли си с този факт, Уайо?
— А, разбира се. Само че не виждам нищо спешно. Ще решим проблема, когато опрем до него.
— О’кей, Майк — без евтин транспорт, без преобразуване на веществото. Колко ни остава до неприятностите?
— Седем години.
— Седем години! — красавицата скочи, впила поглед в телефона. — Майк, сладурче! Нали не искаше точно това да кажеш?
— Уайо — жаловито отвърна той, — направих всичко, което е в моите възможности. Проблемът съдържа неопределено голям брой променливи величини. Прегледах няколко хиляди решения, като използвах множество хипотези. Най-обнадеждаващият отговор се получава, при условие че не нарастват нито износът, нито лунното население — със строго прилаган контрол върху раждаемостта — при значително усъвършенствани методи за търсене на лед, за да се поддържа снабдяването с вода. Тогава ще трябва около четвърт век. Всички други варианти са по-лоши.