Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Вдигни другия телефон — нареди той на Прайс.
— Моля? — прозвуча безличният глас, полуехо, полушепот.
— Отново Беоулф Агът — рече Скофийлд. — Намерете ми Шийлдс.
— Изчакайте минутка, сър. — Линията сякаш прекъсна, след което отново се чу безплътният глас. — Боя се, че вие не сте Беоулф Агът. Диаграмата на гласа не съответства.
— Диаграма на гласа?… За Бога, Кам, вдигни телефона и кажи на онзи от преторианската гвардия, че аз съм истинският Беоулф Агът, не ти!
— Току-що открих деривата, беше го хвърлил на пода — обади се Прайс. — Ей ти от нощната стража, диаграмата на гласа нищо не означава, важен е кодът, а с него могат да разполагат определени хора. Хайде, размърдай се!
— Камерън? — чу се бодрият глас на Франк Шийлдс.
— Здравей, Жмичка — обади се Скофийлд.
— Брандън, това ти ли си?
— Как се сети?
— Признаците са не един и два, като започнем с непочтителното обръщение. Как си, Брей?
— Чувствах се твърде добре, докато не се появихте вие, изчадия адови!
— Нямаше как, стари приятелю. Дано Прайс ти е обяснил ситуацията. Впрочем, какво ти е впечатлението от него?
— Не мога да ти кажа какъв е досадник, защото ни подслушва.
— Тук съм — обади се и Прайс, а в гласа му се долавяше натрупаната умора. — Чуй как се развиха събитията, Франк. — И младият агент набързо разказа събитията, довели до появата на групата за издирване, за корабчето, убийството на екипажа и изчезването на капитана убиец. — Трябва да се е свързал с някого наблизо, защото изтребителят направи кораба на салата. За щастие твоят бивш колега разпозна шума от двигателите преди мен и това ни спаси. Все още не проумявам как долови звука толкова отдалеч, но ако не беше Брей, сега наистина нямаше да си говорим.
— Той добре познава методите на Матарезе, Кам.
— Така си е, Жмичка — намеси се Скофийлд, — а що се отнася до нашия убиец, капитана, не се е налагало той да се свързва с когото и да било. Фалшивото рибарско корабче е било проследено и пътят му обозначен още при първия опит за връзка от борда. Добре смазаните колелца са се завъртели, първата стръв бе самото корабче, заедно с екипажа. Матарезе нямат навика да оставят работата си недовършена, предвиждат всяка възможност.
— Ето отговора за теб, Прайс — отбеляза Шийлдс, който се намираше на близо три хиляди и петстотин километра от британските Вирджински острови.
— Откъде, по дяволите, се появи самолетът? — избухна Кам. — Това беше боен изтребител, което значи, че трябва да е излетял от някоя база! Исусе, нима са проникнали и във военновъздушните сили? Очевидно из нашето управление се чувстват като у дома си.
— Работим по въпроса — меко рече Шийлдс.
— Може и да грешиш, Кам — отбеляза Скофийлд от другия край на верандата. — Експлозиите ни заслепиха. Беше тъмно, а ние трябваше да спасяваме кожите си. Не можем да твърдим със сигурност какво точно сме видели.
— Благодарение на мъжката ви галантност аз взех преднина — прекъсна Антония разсъжденията на съпруга си. — Бях се отдалечила достатъчно, тъй че можех да проследя обходната маневра на пилота…
— Аз се потопих, защото очаквах директен обстрел — намеси се Прайс.
— Аз също — додаде Скофийлд.
— На мен пък изобщо не ми хрумна…
— Какво видя, любов моя?… Чуваш ли я, Франк?
— Съвсем ясно — отвърна шефът от Лангли.
— Беше реактивен самолет, естествено, но моделът изобщо не ми е познат, а и нямаше никакви обозначения. Направиха ми впечатление най-вече крилата, имаха големи издатини отдолу.
— „Хариър“ — отвратен процеди Камерън Прайс. — Може да излети от малка циментова площадка, а дори и от задния двор.
— Не е било проблем за тях да го купят — добави Беоулф Агът. — Обзалагам се, че имат десетки, разположени все в стратегически точки.
— Да се върнем на твърдението ти, че корабчето било „засечено и проследено“ — напомни Шийлдс. — Според теб изтребителят вече е бил на позиция.
— Повече от сигурен съм. Вие от горните етажи кога решихте да изпратите Прайс да ме търси?
— Преди шест-седем дни, когато стана ясно, че бреговата охрана от Сейнт Томас е открила единствено пощенската кутия, която никой дори не наглежда.
— Достатъчно време дори седем-четири-седем да кацне на някой остров, какво остава за лесно подвижния „Хариър“. В крайна сметка, Жмичка, колкото и да съм скромен, трябва да признаеш, че ме ценят високо. Какво ще кажеш?
— Ти си… няма значение. — Шийлдс направи пауза, през която се чуваше тежкото му дишане. — Разполагам с последните резултати от постъпателното проследяване, извършено от нашите евро-средиземноморски станции.