Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Това пък какво е? — попита Скофийлд. — Последна новост?
— Всъщност не, Брандън. Ти самият си го използвал неведнъж… просто наименованието е различно, откакто сателитните комуникации включиха компютрите, а също радио и телефонния трафик. Помниш ли как навремето се свързваше, да речем от Прага с Лондон, а набираше номер в Париж?
— Естествено. Така бяхме омотали приятелчетата в КГБ и Щази, че нерядко направо се побъркваха. Веднъж без малко да сринат една балетна школа, за която смятаха, че е мястото ни за връзка с МИ-шест, само дето сърце не им даде да открият огън между момичетата в пачки! Наложи се да отменим пътуването, защото балетмайсторът, когото мислехме за хилаво недоносче, хвърли страхотен бой на най-коравия ни британски агент.
— Е, това е същото, само че технологически усъвършенствано.
— Направо не ми го побира главата… Я почакай, сега вече разбрах! Ние го наричахме междинно прозвъняване, а вие постъпателно проследяване.
— Защото работим в права и обратна посока. Не само изпращаме, а и проследяваме адресатите посредством множеството „стъпки“.
— Поздравявам те, Жмичка.
— Урокът свърши, Франк — обади се Прайс. — Допълнително ще отговоря на всички въпроси, които вълнуват любознателния ти приятел. Какво научихме от проследяването?
— Това е чиста лудост, Кам. Първото обаждане било отправено към Париж, оттам прехвърлено до Рим, следващата стъпка е Кайро, завой обратно към Атина, после Истанбул и накрая остава в италианската провинция Ломбардия, по-точно на езерото Комо. Оттам сигналът се пуска разделен на две…
— В различни посоки! — гневно възкликна Прайс. — Нима са разнищили кабелите?
— На три части, но най-силният сигнал се насочил към Гронинген в Холандия и повече не продължил. Според нашите експерти крайната цел е Утрехт, Амстердам или Айндховен.
— Три големи града, Франк.
— Да, учил съм география. Кога искаш да започнеш операцията? Ще вдигна всичките ни агенти по тревога, за да ви окажат пълно съдействие.
— Нищо няма да започва сам! — викна Скофийлд. — Ще започне, когато аз му кажа!
— Недей така, Брей — спокойно рече Франк Шийлдс. — Не бих те принудил да се върнеш към оперативната работа, дори животът ми да зависеше от това. Между другото и жена ми, с която сме вече четирийсет години, би ме напуснала, ако го направя.
— Специално поздрави Джени от мен, винаги съм смятал, че е по-умна, а и много по-забавна от теб. Но ако искаш да се върна, кучи сине, условията ще определям аз.
— Не и като действащ агент!
— За това съм съгласен, Жмичка. Все още имам точен мерник, но не мога да прескачам зидове както едно време.
— Какво искаш тогава?
— Да ръководя операцията
— Какво?
— Аз съм единственият, проникнал в паяжината на Матарезе, бях там, когато ги отпратихме в ада. Ала преди този Армагедон бяхме само аз и Таленков, ние открихме апостолите им, разгадахме как мислят, колко са извратени, колко фанатизирани във всяко свое действие, прикрито под измамна благовидна философия. Искаха да накарат целия свят да марширува под ударите на кухите им барабани… Не можеш да ме изолираш, Франк, няма да ти позволя! Ти имаш нужда от мен!
— Повтарям, няма да участваш пряко — все така спокойно продължи заместник-директорът.
— За това не настоявам… знам си какви ограничения налага възрастта. Зелена улица обаче няма да ти дам.
— Какво значи зелена улица, ние да не сме от пътната полиция?
— Току-що обясних на твоя пратеник. Ние сами измисляме жаргона, с който си служим, Франк, добре го знаеш.
— Боя се, че не те разбирам, Брей. Какво искаш да кажеш?
— Ако момчето загази, трябва да имам право да се намеся.
— За мен е неприемливо. Да „загазиш“ за теб означава едно, за някой друг може да се окаже нещо съвсем различно.
— Ами ако го убият?
— Виж ти! — Шийлдс замълча колебливо. — Такава възможност не бях предвидил.
— А трябва всичко да се има предвид, нали?
— Престанете! — викна Камерън Прайс в своя телефон. — Сам ще се грижа за себе си, Франк!
— Не се прави на герой, младежо — отвърна му Брей, без да сваля слушалката от ухото си. — Безразсъдните храбреци натрупват куп медали, с които си лягат в ковчега.
— Добре, Брандън, как искаш да действаш? — чу се гласът на Шийлдс от Лангли.
— Ние с Антония имаме намерение да се върнем тук, ако дотогава не взривят острова, но междувременно май трябва да се прехвърлим на твоя територия.
— Както искаш. За това направление не ни ограничават разходите.
— Всемогъщи Боже, говориш като същински Матарезе! За твое сведение, предложиха ми няколко милиона и имение в Южния Пасифик.