Лудият жезъл [bg]

Наблюдавах следващото преображение много внимателно и разбрах, че по-вярно ще бъде да го смятаме за размяна. Когато кракът на Пол беше заменен с по-голям, по-мощен крайник, успях да проследя как материалът се пренася отвъд планината. Проследих го — бързах и се вихрех по пътища, където пространството беше нагърчено, а времето бе поток с много завои и няколко вира. Проследих го до мястото, където се издигаха Портите — от онзи сън на Пол, в който бях надникнал. Проследих го и отвъд тях, в мъртвите земи, където открих едно виещо създание, чието тяло сега беше наполовина човешко, а на китката му се виждаше драконов белег.

— Братко — обърнах се към него. — Поноси само за малко това тяло. Просто някакъв човешки образ.

Но то или не можеше да ме разбере, или не искаше. Продължи да вие и започна да удря преобразените си части. Навях му дълбок сън там, на завет сред един триъгълник от изправени сиви каменни блокове. Така помогнах и на Пол, и на него почти без усилие от моя страна. По онова време си казах, че това е необходима лична намеса — първата ми — в работите на другите. Исках нещата да протекат гладко в тяхната цялост. Само тъй можех да задоволя интелектуалните си нужди.

Но още тогава бях започнал да се чудя.

Погледах още няколко мига тази омагьосваща земя, а после се извих и потеглих обратно по дългия път с ослепителни гръмотевици и тътнещи светкавици. Преминавах над спокойните вирове, обръщах началото и края — и този път се натъкнах на мисли в главата на Ларик — за Авинконет и за онези, на които служеше. За първи път в съзнанието ми проблесна разбиране.

Завъртях се с известно задоволство, после ги последвах до другата зала. Наблюдавах как размяната се повтаря и с другия крак на Пол. Този път се подразних немалко. Неговото съзнание беше също толкова далечно, колкото и това на другите, и това ме убеди, че той е жертва. Не ми се струваше правилно, съдейки по малкото, което знаех за човеците. Особено това, което правеше Ларик.

Когато преминахме към следващата зала, се случиха няколко неща в добавка към промяната на Пол.

Един от кандидатите падна мъртъв. Той, разбира се, не означаваше нищо за мене, но приблизително в същия миг гласът повтори думата „фаней“. Огледах останалите, за да видя как ще реагират, но те изобщо не реагираха. Думата беше прозвучала много силно и след няколко мига я чух отново.

И после отново.

Започна да се повтаря постоянно и безмилостно. Отначало ме беше страх, но после се вслушах. Колко глупаво от моя страна — да си помисля, че и другите са могли да я чуят, когато явно гласът се обръщаше към мене и само към мене! Усетих, че на някакво равнище започвам да я разбирам. А после се случи и нещо друго.