Градът на мрака

— Щях да съм мъртъв, ако битката беше истинска — отвърна момчето.

— Със сигурност — каза Зак. — Но тренировките са за това, нали? Замисълът беше хубав, бързината ти — перфектна. Само позицията ти не беше правилна. И все пак, бих казал, че опитът наистина беше добър.

— Ти очакваше, че ще се получи така.

Зак се усмихна и кимна.

— Да, може би, защото съм виждал и друг ученик да пробва същото.

— Срещу теб? — попита Дризт и се почувства малко разочарован, че усетът му в боя не беше неповторим.

— Едва ли — намигна му Зак. — Видях как тактиката ми се провали по същия начин като твоята.

Лицето на Дризт се озари.

— Мислим еднакво — отбеляза той.

— Така е — съгласи се по-възрастният елф. — Само че аз съм натрупал познание — имам четири века опит, а ти нямаш и двайсет години. Повярвай ми, мой нетърпеливи ученико, кръстосването е правилното париране.

— Може би — отвърна Дризт.

Зак прикри усмивката си.

— Когато откриеш по-ефикасно отблъскване, ще го изпробваме. Но дотогава ще трябва да ми се довериш. Обучил съм повече войници, отколкото можеш да си представиш — цялата армия на До’Урден и десет пъти повече, когато бях учител в Мелей-Магтеър. Обучих Ризен, сестрите ти и двамата ти братя.

— Двама?

— Аз… — спря за момент Зак и изгледа момчето с любопитство. — Разбирам. Не са си направили труда да ти кажат.

Зак не беше сигурен дали той е човекът, който трябва да каже истината на младежа. Но се съмняваше, че матрона Малис има желание да го стори. Не му беше казала, сигурно защото за нея историята със смъртта на Налфейн не беше важна.

— Да, двама — реши да му обясни Зак. — Когато се роди, ти имаше двама братя: Дайнин, когото познаваш, и по-възрастния Налфейн, който беше магьосник със завидно могъщество. Налфейн загина в битка същата нощ, в която ти се появи на бял свят.

— Бил се е с джуджетата или с проклетите гномове? — извика Дризт, а очите му се разшириха като на дете, което молеше да му се разкаже страшна приказка преди лягане. — Защитавал е града от зли завоеватели или от крадливи чудовища?

На Зак не му беше лесно да съчетае изкривените разбирания на мрачните елфи с чистосърдечното мислене на Дризт.

— Обсипи младежа с лъжи — тежко въздъхна на себе си, а на Дризт отговори:

— Не.

— Бил се е срещу някой още по-противен враг? — притискаше го момчето. — Злите елфи от Повърхността?

— Загина от ръката на мрачен елф! — безсилно каза Повелителят на меча и видя как блясъкът се изпари от очите на момчето.

То се приведе назад и започна да обмисля различни предположения, а Зак едва понасяше смущението, изписано по лицето му.

— Имало е война с друг град? — мрачно попита Дризт. — Не знаех…

Зак не каза нищо. Обърна се и се запъти към покоите си. Нека Малис или някой от лакеите й да убие всичко невинно в това момче. Дризт остана зад него и задържа напиращите въпроси. Разбра, че беше настъпил краят на разговора и на този урок. Разбра, че току-що му бе убягнало нещо важно.