През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
Изобщо не е възможно да се опише начинът, по който той след дълго пъшкане успя да седне на земята срещу мен. Като приключи това физкултурно упражнение с големи мъки, лицето му застина в желязна, господарска маска и той силно плесна с ръце.
Едва не се изсмях в лицето му, на опита му да се прави на важен човек, свикнал да заповядва. Но пляскането с ръце бе чуто, защото влезе подобният на щиглец калфа, когото дъщерята бе нарекла хитър и смел мъж.
Той сигурно беше стоял зад къщата и през някой прозорец му е било обяснено как да се държи. Той се поклони със скръстени на гърдите ръце и погледна господаря и майстора си смирено и изпълнен с очакване.
— Гетир беним люлей! (Донеси ми лулата!) — заповяда той с тон на паша с три конски опашки. Слугата мигновено се подчини на заповедта. Донесе лула, която изглеждаше така, сякаш дълго време бе престояла в тинята на някой развъдник за шарани. Слугата се отдалечи, а господарят бръкна в джоба на панталона си и извади от него шепа тютюн, който натъпка в лулата. После ме попита:
— Сен ми тютюн ичер? (Пушиш ли?)
— Евет (Да) — отговорих аз.
Опасявах се, че ще заповяда да донесат и на мен такава лула и ще я напълни със същия тютюн, но бях приятно разочарован, когато той продължи да пита:
— Кибритлер онун ичюн мелик олсен? (Значи имаш кибрит?)
— Бир кав забт етмез сен? (Нямаш ли огниво?) — осведомих се аз.
Като задаваше въпроса си, човекът направи странна, хитра, дори глуповато лукава физиономия. По онези места не навсякъде се намира огниво и човек може да претърси цели села, без да открие дори едно-единствено. Който има в себе си подобно нещо, е човек с възможности. Пекарят искаше да разбере дали съм от тези хора. Затова и аз му отговорих по този начин.
— Не ми се става пак — каза той. — Виждам, че си от хората, които имат кибрит.
— По какво позна?
— По цялото ти облекло. Ти си богат.
Ако беше казал: «Ти си по-богат от мен», щеше да е прав. Бръкнах в джоба си и извадих дузина восъчни клечици, една от които му дадох. Той учудено я разгледа и каза:
— Но тя не е дървена?
— Не. Не обичам направените от одун[9].
— Но това е само восък?
— Да, позна.
— А вътре има фитил, нали?
— Естествено!
— Мюдшюпатли, чок аджаиб! (Чудесно, изключително!) Свещ за палене на тютюн! Още не съм виждал подобно нещо. Не искаш ли да ми подариш цялото пакетче?
Не е за вярване какво впечатление могат да направят понякога такива дреболии. И понеже в подобни ситуации е добре да се използва открилата се възможност, отговорих:
— Тези клечици са ми много скъпи. Може би ще ти ги подаря, ако съм доволен от изхода на разговора ни.
— Хайде тогава да започваме. Първо обаче трябва да си запаля лулата!
Щом това стана, забелязах, че тютюнът, който пушеше, съвсем не беше лош. Сигурно се бе сдобил с него по не особено легален начин.
— Така, сега вече можем да говорим — каза той. — Вероятно първо ще ми кажеш кой си.
— Естествено. Все пак трябва да знаеш с кого разговаряш. Но може би ще е по-добре, ако ти кажа името си малко по-късно.
— Защо?
— Работата, по която ще говоря с теб, не е обикновена. За нея се изискват хитрост и дискретност, а аз не знам дали ти притежаваш тези две дарби.
— А, вече знам кой си!
— Кой съм?
— Занимаваш се с тайна търговия.
— Хм! Може би не си на съвсем погрешна следа. Имам за продан стока, която е много скъпа, но въпреки това аз ще я продам евтино.
— Каква е?
— Килими!
— Ах, килими! Това е хубава стока. Но какви са килимите?
— Истинска стока от Смирна.
— Аллах! Колко са?
— Към сто.
— Как ги продаваш?
— На едро. Искам за всяка бройка по трийсет пиастъра. Той извади лулата от устата си, сложи я до себе си на земята, плесна с ръце и попита:
— Трийсет пиастъра? Наистина ли трийсет?
— Не повече!
— За истински смирненски килими?
— Да!
— Мога ли да ги видя?
— Разбира се, че купувачът първо трябва да ги види!
— Къде са?
— Наистина ли мислиш, че ще ти кажа, преди да разбера дали купувачът е сигурен човек?
— Много си предпазлив. Поне ми кажи дали мястото, където се намират, е далеч оттук.
— Не е.
— Освен това трябва да ми кажеш как стана така, че се обръщаш тъкмо към мен.
— Ти си известен бояджия, значи си познавач и можеш да прецениш дали цветовете на стоката са истински.
— Това е вярно — каза той поласкан.
— Затова идвам при теб! Разбира се, не мисля, че ще купиш килимите, но сигурно познаваш някого другиго, който е готов да направи една толкова сполучлива сделка.
9
Дърво. — Бел. пр.