Другата Болейн

Уилям не отговори на предизвикателството. Той ме погледна унило.

— Спокойно, Джордж — каза той. — Няма нужда да ми обясняваш всичко това. Имах достатъчно време, за да разбера.

Аз се огледах. Видях, че лорд Пърси беше отвел Ана в една от нишите на стаята и тя се смееше предизвикателно на нещо, което той й говореше. Тя видя, че я гледам и каза по-високо:

— Лорд Пърси пише сонети за мен, Мери. Кажи му, че не умее да спазва метриката.

— Дори не съм го довършил — възрази Пърси. — Аз четях едва първия стих, а вие вече ме критикувате. „Красива лейди, от вашата ненавист ме боли…“

— Струва ми се доста добро за начало — казах аз обнадеждаващо. — А как ще продължите нататък, лорд Пърси?

— Определено не е добре за начало — обади се Джордж. — Да започнете ухажването с темата за ненавистта, е най-лошото начало, което може да ви хрумне. Едно нежно начало би звучало по-обещаващо.

— За една девойка от семейство Болейн нежното начало, без съмнение, ще се окаже твърде смущаващо — каза Уилям язвително. — Зависи от ухажора, разбира се. Все пак, като се замисля, нашият Пърси от Нортъмбърланд може да се надява на нежно встъпление.

Ана стрелна Уилям изпепеляващо и в погледа й се четеше нещо, което далеч не можеше да се определи като сестринска любов, но Хенри Пърси беше толкова погълнат от поемата си, че едва го чу.

— Продължава с един стих, който още не съм съчинил, а след него — „нещо си, нещо си… вашите стрели“.

— О! Да се римува с „боли“! — каза Джордж заядливо. — Мисля, че започвам да разбирам.

— Да, но в поемата ви трябва да има някаква идея, около която да се изгради — обясни Ана на Хенри Пърси. — Ако това е поема, посветена на вашата възлюбена, тогава трябва да я сравните с нещо, а след това да извъртите това сравнение, така че то да ви доведе до някакви остроумни заключения.

— Но как да стане? — попита Пърси. — Не мога да ви сравня с нищо. Вие сте си вие. С какво да ви сравнявам?

— О, колко мило! — похвали го Джордж. — Бих казал, Пърси, че сте по-добър в разговорите, отколкото с римите — ако бях на ваше място, бих паднал на коляно и бих й шепнал на ухо. Ако се придържате към прозата, ще пожънете истински успех.

Пърси се ухили и взе ръката на Ана.

— „Звезди греят в нощта“ — каза той.

— „Нещо си, нещо си страстта“ — бързо додаде Ана.

— Хайде да пийнем вино — предложи Уилям. — Не съм сигурен дали мога да се справя с този остроумен разговор. Кой иска да играе с мен на зарове?

— Аз ще играя — каза Джордж, преди Уилям да е успял да ме предизвика. — Какъв ще е залогът?

— О, няколко крони — каза Уилям. — Не ми харесва мисълта да сте мой противник в игрите на комар с големи залози, Болейн.

— Както и в някои други неща — отвърна му брат ми любезно. — Особено при положение, че лорд Пърси е готов да посвети някой войнишки стих на нашия двубой.

— Не смятам, че „нещо си, нещо си“ звучи особено войнствено — отбеляза Ана. — Той обича да го вмъква във всички свои стихове.