Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Аз съм новак — каза Пърси с достойнство. — Новак съм както в любовта, така и в поезията, а вие се отнасяте към мен жестоко. Моят стих: „Красива лейди, от вашата ненавист ме боли…“ напълно отговаря на реалността.
Ана се разсмя и му подаде ръката си за целувка. Уилям извади два зара и ги хвърли на масата. Аз му налях чаша вино и я оставих до него. Почувствах някаква странна утеха в това, че го обслужвам, докато кралят беше в леглото със съпругата си в съседната стая. Чувствах се изместена и не знаех нищо по-добро от това да си остана там, където ме бяха сложили.
Играхме до полунощ, но кралят още не излизаше.
— Какво мислите? — Уилям попита Джордж. — Ако той смята да прекара нощта при нея, вероятно можем и ние да си лягаме.
— Лягаме си — каза Ана с решителен глас и протегна ръка към мен, без да търпи някакви възражения.
— Толкова скоро? — запита я Пърси. — Но звездите светят през нощта.
— Ала на сутринта избледняват — отвърна Ана. — Тази звезда има нужда да потъне в мрака.
Аз станах да тръгна с нея. Съпругът ми ме погледна бързо.
— Целунете ме за лека нощ, съпруго — нареди ми той.
Аз се поколебах, но после прекосих стаята. Той очакваше хладна целувка по бузата, но вместо това, аз се наведох и го целунах по устните. Почувствах как той отвърна на докосването ми.
— Лека нощ, съпруже. Желая ви лека нощ и весела Коледа.
— Лека нощ, съпруго моя. Леглото ми щеше да е по-топло тази нощ, ако вие можехте да го споделите с мен.
Аз кимнах. Нямаше какво да му отговоря. Погледът ми неволно се плъзна към затворената врата на стаята на кралицата, зад която мъжът, когото обожавах, спеше в прегръдките на жена си.
— Може би накрая всеки ще се върне при жена си — каза Уилям тихо.
— Със сигурност — каза Джордж весело, като обираше печалбата си от масата и я слагаше в шапката си, откъдето пък отиваше в джоба му. — При това, ще бъдем погребани до тях, независимо какви са били предпочитанията ни приживе. Помислете си само каква съдба — да се превърнеш в прах до Джейн Паркър.
Даже Уилям се засмя.
— Кога ще е събитието? — попита Пърси. — Кога ще настъпи щастливият сватбен ден?
— Някъде към края на лятото. Ако мога да сдържа нетърпението си до тогава.
— Тя ще ви донесе добра зестра — отбеляза Уилям.
— О, кой го е грижа! — възкликна Пърси. — Всичко е любов.
— И това го казва един от най-богатите мъже в кралството — отбеляза брат ми сухо.
Ана протегна ръката си към Пърси.
— Не обръщайте внимание, милорд. Съгласна съм с вас. Любовта е всичко. Или поне аз така мисля.
— Не, не мислиш — казах аз веднага след като вратата зад нас се затвори.
Ана ми се усмихна сдържано.
— Бих желала повече да обръщаш внимание с кого разговарям, отколкото на това какво му казвам.
— Пърси от Нортъмбърланд? Говориш за брак по любов с Пърси от Нортъмбърланд?
— Точно така. За да можеш да се усмихваш на съпруга си толкова глуповато, колкото си искаш, Мери. Когато се омъжа, ще постигна много повече, отколкото си успяла ти.
Пролетта на 1523
През първите седмици от новата година кралицата отново се подмлади, разцъфна като роза в парник, лицето й доби руменина, а усмивката не слизаше от лицето й. Тя престана да носи ризата от конски косъм, която обикновено носеше под роклята си, а радостта сякаш бе загладила бръчките по издайнически загрубялата кожа на шията и раменете й. Тя не сподели с никого причината за тази промяна, но прислужничката й казала на друга, че тя пропуснала един от месечните си цикли, и че гадателката познала — кралицата очаквала дете.
Имайки предвид досегашните й помятания, тя имала основателна причина да коленичи пред статуята на Дева Мария пред молитвения стол в ъгъла на стаята си, и всяка сутрин прислужницата я заварвала там, с едната ръка положена на корема, а другата на требника; очите й били затворени и тя изглеждала напълно вглъбена. Понякога се случвали и чудеса. Може би в момента се случвало чудо с кралицата.
Прислужничките продължиха да клюкарстват, че бельото й си оставало все така чисто и през февруари, и ние предположихме, че тя скоро ще съобщи на краля. Той вече беше добил вид на мъж, който очаква щастливи вести и ме подминаваше, като че ли бях невидима. Трябваше да танцувам пред него, да придружавам жена му, да търпя присмеха на придворните дами и да разбера за сетен път, че бях просто едно момиче, носещо фамилията Болейн, престанало да бъде негова любимка.
— Не мога да търпя това — казах на Ана. Седяхме до камината в покоите на кралицата. Другите бяха излезли на разходка с кучетата, но аз и Ана отказахме да излезем. Мъглата тъкмо беше изплувала над реката и студът навън режеше като нож. Аз зъзнех, свита на топка и облечена в обшитата си с кожа рокля. Не се чувствах добре от онази коледна нощ, през която Хенри ме беше подминал, на път за нейната стая. Оттогава той не ме беше викал.