Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Ана го придърпа встрани от останалите придворни само с едно леко движение на ръката си. Единствено ние, от семейство Болейн, както и кралицата, забелязахме, че кралят беше отделен от другите. Тя извика единия от музикантите и му поръча да засвири друга мелодия; беше достатъчно благоразумна и избягваше да обръща прекомерно внимание на новия флирт на краля. Стрелна ме бързо, за да види как ми се отразява гледката на сестра ми в обятията на краля, но аз й отвърнах с невъзмутима и лъчезарна усмивка.
— Вие се превръщате в добра придворна, моя малка съпруго — отбеляза Уилям Кери.
— Така ли?
— Когато дойдохте за първи път в двора, вие бяхте прекрасна стока, покрита със съвсем тънък варак във френския двор, но сега външният блясък сякаш е влязъл и в душата ви. Случва ли ви се изобщо да правите нещо, без да го премисляте?
За момент бях готова да се защитя, но тогава видях как Ана казва нещо на краля, след което той поглежда към кралицата. Ана нежно докосна ръкава му и му добави нещо с миловидно изражение. Извърнах се от Уилям, оглушала за думите му, и започнах да наблюдавам мъжа, когото обичах. Видях как широките му плещи се отпуснаха и после се свлякоха надолу, сякаш половината от силата му го беше напуснала. Той погледна към кралицата така, сякаш го беше предала, а лицето му бе уязвимо като на дете. Ана застана, така че да го скрие от погледите, а Джордж се наведе напред, за да попита кралицата дали може да танцуваме, което имаше за цел да защити Ана от вниманието на околните, докато тя нашепваше съчувствени слова в ухото на краля.
Не можех да понеса тази гледка и се измъкнах от групичката на момичетата, които вдигаха глъчка в приготовленията си за танци, и отидох при Хенри, като избутах Ана настрани, за да мога да се добера до него. Лицето му бе бледо, а очите му имаха трагично изражение. Хванах ръцете му и само промълвих:
— О, мили.
Той веднага ме погледна.
— Вие също ли знаехте? И всички останали дами?
— Мисля, че да — каза Ана. — Не можем да я виним за това, че не е искала да ви каже сама, бедната ни господарка. Това е била последната й надежда. Това беше и вашият последен шанс, сир.
Почувствах как той стисна ръката ми по-здраво.
— Гледачката ми каза…
— Зная — казах аз нежно. — Вероятно са й били платили.
Ана изчезна и ние двамата останахме сами.
— А аз лежах в постелята й и толкова се опитвах, и толкова се надявах…
— Молех се с вас — прошепнах аз. — И за двама ви. Така се надявах да имате син, Хенри. Към Господа имах само една молба над всички други — да ви даде законен син.
— Но тя вече няма да може — устата му се сви като примка. Приличаше на разглезено дете, което не може да получи онова, което иска.
— Не, вече не може — потвърдих. — Всичко свърши.
Той рязко пусна ръцете ми и се извърна от мен. Танцьорите се раздалечиха и му направиха път да мине, преди още да бе стигнал до тях със забързаната си крачка. Той отиде до кралицата, която седеше и се усмихваше на придворните, и й каза, на достатъчно висок глас, за да чуят всички:
— Казаха ми, че не се чувствате добре, мадам. Предпочитах вие сама да ми съобщите вестта.
Тя веднага погледна към мен остро и осъдително, задето бях разкрила най-интимната й тайна. Аз леко поклатих глава. Тогава погледът й потърси Ана и я намери сред танцуващите, хванала Джордж за ръка. Тя невъзмутимо отвърна на погледа й.
— Съжалявам, ваше величество — каза кралицата с присъщото й неподражаемо достойнство. — Исках да избера по-подходящ момент от настоящия, за да обсъдя това с вас.
— Трябваше да изберете по-ранен момент — поправи я той. — Но след като не се чувствате добре, то аз ви предлагам да освободите придворните си и да останете сама.
Тези, които първи разбраха какво се случва, започнаха да шушукат със съседите си. Ала повечето от тях стояха, вперили погледи в краля, чието настроение беше помръкнало така внезапно, и в кралицата, която понасяше последствията от това търпеливо и с пребледняло лице.
Хенри се завъртя на пета и щракна с пръсти на приближените си да го последват — Джордж, Хенри, Уилям, Чарлс, Франсис — сякаш викаше кучетата си, и излезе от покоите на кралицата, без да продума повече. Забелязах със задоволство, че от всички тях брат ми й се поклони най-ниско. Тя ги остави да си тръгнат, без да проговори и се отправи към стаята си.