Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Хенри скочи от коня си, хвърли юздите на коняря си и дойде до главата на моя кон.
— Ще слезете ли при мен? — попита той с приканващ и топъл глас.
Аз отметнах коляното си от лъка на седлото и оставих тялото си да се плъзне от едната страна на коня право в обятията му. Той ме хвана и ме изправи на крака, но не ме пусна. Пред очите на целия двор, кралят ме целуна първо по едната буза, сетне и по другата.
— Коронясвам ви за Кралица на лова.
— Хайде да й сложим корона от цветя — предложи Ана.
— Хайде! — на Хенри тази идея се понрави и след миг половината двор плетеше гирлянди от орлови нокти. Така аз получих корона от опияняващо ароматни цветя, с която да окича разрошените си тъмноруси коси.
Колите с продуктите за обяда дойдоха и слугите опънаха малка шатра за петдесет души — само за любимците на краля, а за останалите имаше пейки и столове. Когато кралицата пристигна на бавно пристъпващия си кон, тя ме видя настанена от лявата страна на краля, коронована с летни цветя.
През следващия месец Англия най-сетне обяви война на Франция, и това беше официално оповестено. Испанският император Карлос с въоръжена до зъби армия, се вряза като копие право в сърцето на Франция; в това време английската армия, в съюз с неговата, тръгна в поход от английската крепост Кале, и се насочи на юг, по пътя за Париж.
Дворът остана близо до Лондон, в нетърпеливо очакване на известия, но тогава лятната чума нападна града и Хенри, който винаги се боеше от болести, заповяда лятното пренасяне на двора да започне час по-скоро. Изглеждаше така, сякаш бягахме, а не просто се местехме в Хамптън Корт. Кралят заповяда всичката храна да се доставя от съседно графство, и нищо да не идва от Лондон. Той забрани на търговците на едро и дребно, както и на занаятчиите да прииждат в двора от гнездото на заразата — столицата.
Новините от Франция бяха добри, а тези от столицата — лоши. Кардинал Уолси организира заминаването на двора на юг и гостуването му в големите имения на благородниците, които трябваше да организират маскени балове, вечери, лов, пикници и турнири. Хенри се веселеше като момче, радваше се на всичко, край което минеше. Всеки благородник по пътя трябваше да бъде домакин на краля и да се преструва, че това е невъобразима радост за него, а не повод за разорителни разходи. Кралицата яздеше редом с краля през красивите извънградски земи, но когато се почувстваше изморена, тя се качваше на носилка и въпреки че кралят понякога ме викаше вечер при себе си, през деня той беше грижовен и внимателен с нея. Братовчед й беше единственият съюзник на английската армия в Европа и приятелството на семейството й обещаваше победа на английските войски. Въпреки това, кралица Катерина беше за него повече от най-обикновен съюзник по време на война. Все пак, колкото и да се нравех на Хенри, той си оставаше нейното момче — нейното прекрасно, разглезено, златно момче. Той можеше да вика в покоите си мен или някое друго момиче, но това не всяваше смут в спокойните, топли отношения между двамата, които се бяха зародили преди много време, от нейната способност да обича този мъж — по-глуповат от нея, по-себичен и съвсем не в същата степен крал, в каквато самата тя беше кралица.
Зимата на 1522
Кралят се настани с двора си в Гринич за Коледа и по време на дванайсетте празнични дни14 се наслаждавахме на най-разточителни и разкошни забави и празненства. Имаше специален дворцов служител, който отговаряше за коледните увеселения — сър Уилям Армитидж. Той имаше задачата всяка сутрин да предлага нови забавления. Ежедневната програма, която ни предлагаше, беше една възхитителна последователност от някакво утринно занимание — да наблюдаваме състезание с лодки, турнир или стрелба, бой между куче и мечка или просто между кучета, бой с петли или представления на пътуващи акробати и факири, гълтащи огън. Следваше обилен обяд с хубаво вино и пиво, и във всеки един от онези дни ни поднасяха красив пудинг с марципан, изваян така изкусно, сякаш бе истинско произведение на изкуството. Следобедът беше отреден за някакво забавление: пиеси или беседи, маскени балове или танци. Всеки от нас имаше роля, която трябваше да играе, всеки имаше и костюм, а от нас се искаше да сме възможно най-весели, защото тази зима кралят бе в настроение за развлечения и смях, а кралицата беше винаги усмихната.
Незавършеният военен поход срещу Франция беше спрян поради лошите зимни условия, но всекиму бе известно, че с идването на пролетта битките щяха да се подновят — Англия и Испания щяха да нападнат с обединени сили своя общ враг. По време на коледните празници кралят и кралицата на Англия бяха единни във всеки смисъл на думата и веднъж седмично, без да пропуска, кралят вечеряше сам с нея и прекарваше нощта в леглото й.
14
Дванайсетте празнични дни започват на първия Коледен ден, 25.XII, и завършват с Богоявление; продължителността на празниците се обяснява по различен начин в християнската традиция, например с предположението, че на тримата влъхви са пътували дванайсет дни до Витлеем, или с факта, че в евангелския текст стиховете, посветени на поклонението на влъхвите, са точно дванайсет (Евангелие от Матея, 2:1-12). — Бел.ред.