Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Когато надзирателят ни видя да идваме, той излезе, свали шапка и се поклони ниско на краля.
— Реших да се поразходя и да видя как сте — каза кралят усмихнато.
— За нас е чест, ваше величество.
— Как върви работата? — Кралят скочи от седлото и подаде юздите си на коняря, който стоеше до него в очакване. Той се обърна и ме смъкна от коня, придърпвайки ръката ми в сгъвката на лакътя си, после ме поведе към сухия док.
— Е, какво мислиш за него? — попита ме Хенри, присвивайки очи към гладката дъбова повърхност на недовършения кораб, който лежеше на огромен стапел. — Не ти ли се струва, че ще бъде прекрасен?
— Прекрасен, но и опасен — казах аз, с поглед, насочен към амбразурите. — Французите със сигурност не разполагат с такъв красавец като този.
— Нямат — каза Хенри с гордост. — Ако имах трима такива красавци, щях да съм разбил френската флота, още докато се спотайват из пристанищата си и днес щях да бъда крал на Англия и Франция, и на думи, и на дело.
Аз се поколебах.
— Казват, че френската армия е много силна — осмелих се да отвърна. — А Франсоа — много решителен.
— Той е същинско петле — каза Хенри сърдито. — Само обича да се перчи. Карлос ще го нападне от юг, а аз ще го подхвана откъм Кале. Двамата ще си разделим Франция — Хенри обърна лице към кораба. — Кога ще е готов?
— През пролетта — отвърна мъжът.
— Художникът тук ли е днес?
Мъжът отвърна с поклон.
— Тук е.
— Иска ми се да ви нарисуват, мистрес Кери. Бихте ли седнали за малко, за да скицират чертите ви?
Аз се разтопих от вълнение.
— Разбира се, както желаете.
Хенри направи знак на корабостроителя, който беше на подиума. Човекът викна на един мъж на кея и последният се затича насам. Хенри ми помогна да сляза по стълбата, аз седнах на един куп прясно нарязани дъски и младият мъж в домашно плетена връхна дреха започна да скицира лицето ми.
— Какво ще правите с рисунката? — попитах с любопитство, опитвайки се да стоя неподвижна и да съхраня усмивката на лицето си.
— Почакайте и ще видите.
Художникът остави хартията настрана.
— Това е достатъчно.
Хенри ми подаде ръка и ми помогна да се изправя.
— В такъв случай, мила, нека се връщаме вкъщи за обяд. Ще ви преведа през крайречните ливади — приятно е да се галопира по тях до замъка.
Конярите разхождаха конете наоколо, за да не се простудят. Хенри ме качи на седлото и се качи на собствения си кон. Погледна през рамо, за да се увери, че всички бяха готови. Лорд Пърси пристягаше подпруга на Ана. Тя погледна надолу към него с ленива предизвикателна усмивка. След това ние се отправихме към Гринич под зимното небе, което слънцето оцветяваше в кремави и жълтеникави краски.
Коледното пиршество продължи цял ден и аз бях сигурна, че Хенри ще ме извика през нощта. Ала вместо това той обяви, че ще отиде при кралицата, а аз бях сред дамите, които трябваше да й правят компания, докато той пиеше с приятели, преди да се отправи към нейните покои.
Ана ми подаде една наполовина ушита риза и седна на разстланата фуста на роклята ми, така че да не мога да се изправя, без нейно позволение.
— О, я ме остави — промърморих аз.
— Ще изтрия това нещастно изражение от лицето ти — изсъска тя. — Ший така, сякаш това занимание ти доставя удоволствие. Никой мъж няма да те пожелае такава намусена, все едно, че си мечка стръвница, готова за бой.
— Но пък да прекара точно Коледа с нея…
Ана кимна.
— А искаш ли да узнаеш защо?
— Да.
— Някаква просякиня, която гадае на въглени, му казала, че тази нощ той щял да й направи син. Надява се кралицата да роди през есента. Господи, какви глупаци са мъжете.
— Гадателка на въглени ли?
— Да. Предсказала му, че ще има син, ако остави всички други жени. Няма нужда да питаш кой й е платил.
— Какво искаш да кажеш?
— Не се съмнявам, че ако я разтърсим здравата и я обърнем с главата надолу, от нея ще изпадне някоя Сийморова жълтица. Но вече е твърде късно за това. Тя успя да ни навреди. Той ще е при кралицата тази нощ и ще бъде там всяка една нощ от дванайсетдневните коледни празници. Така че трябва да направиш всичко възможно да му напомняш какво изпуска всеки път, щом мине край теб.
Аз наведох глава ниско над работата си. Наблюдавайки ме, Ана видя как една сълза падна на поръбения край на ризата и как след това я размазах с пръст.
— Малка глупачка — каза тя грубо. — Ще си го върнеш обратно.
— Омразна ми е мисълта, че той ще лежи до нея — прошепнах. — Чудя се, дали и нея нарича „сладка моя“?