Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Тежко го понасяш — забеляза тя доволно. — Ето какви последствия носи любовта към краля.
— А какво друго можех да направя? — попитах я аз нещастно. Отидох да седна до прозореца, за да може светлината да пада на ризите, които шиех. Бяха ми дадени от кралицата и аз ги поръбвах за бедните, а това, че те бяха предназначени за възрастни работници, не означаваше, че трябваше да върша работата си през пръсти. Тя щеше да оглежда шевовете, и ако й се стореха твърде несръчно изработени, щеше да ме помоли, при това твърде любезно, да ги поръбя наново.
— Ако тя роди дете, и то бъде син, тогава можеш да си останеш с Уилям Кери и да създадеш свое семейство — отбеляза Ана. — Кралят ще е изцяло подвластен на прищевките й, и това ще отбележи края на твоя звезден час. Ти ще се превърнеш просто в една от многото.
— Той ме обича — казах аз не съвсем убедено. — Не съм една от многото.
Извърнах глава и погледнах през прозореца. Мъглата се виеше над реката, описвайки огромни спирали, като прахоляк под нечие легло.
Ана се изсмя гръмогласно.
— Ти винаги си била една от многото — отвърна тя жестоко. — Ние, момичетата от рода Хауърд, сме много — и всичките от добро потекло, възпитани, красиви, млади и без изключение способни да раждат деца. Могат да започнат да му ги подхвърлят една след друга, за да видят дали някоя няма да извади късмет. Не е голяма загуба за семейството, ако една след друга тези момичета бъдат удостоени с внимание от краля, а след това захвърляни. Винаги ще има друга зачената Хауърд и в детската стая винаги ще спи някоя нова разпътница. Ти си станала една от многото, още преди да се родиш. Ако той не остане с теб, ти ще се върнеш при Уилям, те ще намерят друга Хауърд и същата песен ще започне на нов глас. Семейството не губи нищо.
— Но аз изгубих нещо! — извиках аз.
Тя наклони глава, сякаш отсяваше нетърпеливостта на детинските емоции от реалността.
— Да. Възможно е. Изгубила си нещо. Невинността си, първата си любов и доверчивостта си. Може би сърцето ти е разбито. Възможно е дори то никога да не се излекува. Бедната глупачка Мериан — промълви тя нежно. — Да изпълниш заповедта на един мъж, който иска от теб да доставиш удоволствие на друг, и от цялата работа да получиш само едно разбито сърце.
— Е, тогава чий ред ще е след мен? — поисках да узная, надсмивайки се над мъката си. — Коя мислиш, че ще е следващата Хауърд, която ще напъхат в леглото му? Нека да позная — другата Болейн?
Тя ме стрелна светкавично с черните си очи и миглите й погалиха леко страните й.
— Няма да бъда аз — каза тя. — Аз сама планирам бъдещето си. Не рискувам да бъда завладяна и изоставена.
— Но ти ми каза да рискувам — припомних й аз.
— Това се отнасяше до теб — заяви тя. — Аз не бих живяла като теб. Ти винаги правеше каквото ти наредят, омъжи се за когото ти казаха, преспа с онзи, с когото ти заповядаха. Аз не съм като теб. Сама избирам пътя си.
— И аз можех да избера сама пътя си.
Ана се усмихна невярващо.
— Тогава бих се върнала в Хевър и бих заживяла там — казах аз. — Не бих стояла в двора. Ако ме отблъснат, бих отишла в Хевър. На това поне винаги мога да разчитам.
Вратите на стаята на кралицата се отвориха и аз погледнах към прислужничките, които влачеха чаршафите от леглото на кралицата.
— За втори път тази седмица заповядва да ги сменяме — заяви една от тях с раздразнение.
Ана и аз се спогледахме.
— Има ли петна по тях? — попита Ана настойчиво.
Прислужницата я погледна нахално.
— По чаршафите на кралицата ли? — попита тя. — Искате да ви покажа личното спално бельо на кралицата?
Дългите пръсти на Ана се мушнаха в кесията й и една сребърна монета премина от нейната ръка в тази на момичето. С победоносно изражение на лицето прислужничката пъхна монетата в джоба си.
— Няма нито петънце — каза тя.
Ана замълча, а аз отидох да държа вратата на двете жени.
— Благодаря — каза втората, удивена от моето учтиво отношение към прислугата. Тя ми кимна. — Просмукани са от пот, бедната жена! — промълви тя тихо.
— Какво? — попитах. Не вярвах на ушите си. Тя ми беше дала сведения, за които всеки френски шпионин би платил кралска цена, и които всеки копнееше да получи. — Искате да кажете, че кралицата страда от нощно потене? Че вече е настъпил този нов етап от живота й?
— Ако още не е, то това ще стане много скоро — каза прислужничката. — Горката ни господарка.