Другата Болейн

Изведнъж кучетата започнаха да лаят по-особено и замлъкнаха. Ловецът наду рога — продължителния, оглушителен екот ни известяваше, че хрътките са надушили следи.

— И-ху-у! — извика Хенри, като пришпори коня си и се втурна напред.

— Ето там! — извиках аз. В края на оградения от дървета път, който се откриваше пред нас, аз видях очертанията на едър елен, прилепил в бесен бяг рогата към гърба си, за да се спаси от преследвачите си. Само след миг хрътките бяха по петите му, почти безшумно — само понякога някоя излайваше радостно. Те се изгубиха в гъсталака, а ние дръпнахме юздите на конете и зачакахме. Ловците се спуснаха стремително напред, далеч от мястото на преследването, кръстосвайки и гората и малките пътечки с надеждата, че еленът може да изскочи на някоя от тях в опитите си да избяга. Внезапно един от тях застана изправен на стремената и наду призивно рога си. Конят ми се изправи на задните си крака от възбуда и обърна тялото си към него. Вкопчих се не особено грациозно за лъка на седлото, сграбчих с другата ръка гривата на коня и вече не ме интересуваше как изглеждам, най-важното беше да не падна назад в калта.

Еленът се измъкна и отново побягна с все сили, за да спаси живота си, мина през пустеещата, необработена земя в края на гората, която го изведе на поляните, напоявани от прииждащите реки. Хрътките веднага се втурнаха по петите му, заедно с конете, които препуснаха в бесен галоп. Навред се носеше грохотът на конски копита. Аз присвих очи — срещу мен се бяха разлетели пръски кал; сниших тяло, долепих го към гърба на кобилата и я пришпорих. Усетих, че шапката ми падна от главата, после пред мен изникна жив плет, осеян с бели цветчета. Почувствах как яката задница на Джесмънд се надигна под мен, с един голям скок тя се озова от другия край и отново запрепуска в галоп. Кралят беше пред мен, съсредоточен върху елена, който беше набрал преднина. Усещах как косата ми се разпиляваше на вълни и се освобождаваше от фибите по нея и се разсмях диво, усещах с цялото си същество как вятърът биеше лицето ми. Когато долови смеха ми, Джесмънд наостри уши. Наближихме друг плет, зад който минаваше мръсен малък канал. Кобилата също го видя и се спря само за миг, после полетя и скочи умело като котка: и четирите й крака се вдигнаха във въздуха, за да преодолеят препятствието. Аз вдъхнах аромата на смачканите орлови нокти, които се бяха разхвърчали при удара на копитата по горната част на живия плет, и ние се понесохме отново напред. Някъде пред нас се мяркаше еленът като малка кафява точица. Той се хвърли в реката и заплува енергично към другия й край. Водачът наду отчаяно рога, призовавайки хрътките да се върнат при него и да тръгнат по крайречието, за да тичат успоредно с дивеча, така че, когато излезе, да успеят да го притиснат. Ала те бяха твърде възбудени, за да го чуят. Мъжете, чието задължение беше да направляват кучетата, се спуснаха да ги догонят, но половината от глутницата бяха вече във водата, по следите на елена, други бяха отнесени от силното течение, но всички бяха безпомощни в дълбоките води. Хенри дръпна повода на коня си и спря да види как щеше да приключи цялата тази бъркотия.