Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Имаш ли някаква представа какво са ми сторили?
Ви поклати глава и Бъч изруга. Вишъс беше като подвижна връзка с интернет, така че щом дори той не знаеше, положението не беше добро.
Обаче работя по въпроса, ченге. Ще открия истината, обещавам ти - увери го той и кимна към корема му. - Е, как изглежда?
Не знам. Бях прекалено зает с това, да съм в кома, за да се тревожа за плочките на корема си.
- Ще ми позволиш ли?
Бъч сви рамене и отметна завивките. Ви повдигна нощницата и двамата погледнаха към раната. Кожата около нея не изглеждаше добре, беше сива и набръчкана.
- Боли ли те? - попита Ви.
- Ужасно. Освен това ми е... студено. Сякаш отдолу има сух лед.
- Ще ми разрешиш ли да направя нещо?
- Какво?
- Просто една доза от лечението, което ти прилагам през последните дни.
- О'кей - съгласи се Бъч, ала когато видя вампира да вдига ръката с ръкавицата, неволно се отдръпна. - Какво смяташ да правиш с това нещо?
- Нали ми имаш доверие? Бъч се изсмя дрезгаво.
- Последния път, когато ме попита същото, се озовах с вам-пирски коктейл в ръка, забрави ли?
- И това ти спаси задника. Как мислиш, че те намерих? Аха, ето защо го бе направил.
- Е, действай тогава.
Въпреки това, когато Ви свали ръкавицата си, Бъч потръпна.
- Отпусни се, ченге. Няма да боли.
- Виждал съм те да изпепеляваш цяла къща с това чудо.
- Не отричам. Но днес няма да минаваме на режим „подпалване".
Ви постави татуираната си, обвита в светлина длан над раната и от устните на Бъч се отрони въздишка на облекчение. Имаше чувството, че някой обля раната му с бистра топла вода, която потече по цялото му тяло, отмивайки всички нечистотии в него.
- О, Господи... толкова е приятно...
Тялото му олекна, болката започна да отшумява и Бъч сякаш се понесе във въздуха, потъвайки в сънливо забвение. Той се отпусна и се остави на течението.
Буквално усещаше как оздравява, сякаш възстановителните му сили бяха минали на най-висока предавка. Докато секундите се превръщаха в минути, а времето сякаш преставаше да съществува, на Бъч му се струваше, че са минали дни, изпълнени с покой и питателна храна, дни, които с гигантски крачки го приближаваха към изцелението.
Застанала под душа, Мариса изви глава назад и остави водата да се стича по тялото й. Все още се чувстваше разтърсена и уязвима, особено след като бе видяла Вишъс да отнася Бъч в леглото. Двамата бяха толкова близки, връзката помежду им си личеше във всичко, четеше се в очите им, когато погледите им се срещнеха.
Мина много време, преди най-сетне да излезе изпод душа, да се избърше набързо и да изсуши косата си. Докато си вземаше чисто бельо, погледът й падна върху корсета. Да върви по дяволите, помисли си тя и отново го натъпка в торбата. Точно в този момент мисълта за желязната му хватка около тялото й се струваше непоносима.
Чувстваше се странно, докато нахлузваше прасковената рокля върху голите си гърди, но вече й бе дошло до гуша от неудобни дрехи. Поне за известно време нямаше да го носи. Пък и кой щеше да забележи?
Тя сгъна светлосинята рокля „Родригес" и я постави в плик за биологични отпадъци заедно, бельото, което беше носила. После се стегна и отвори вратата към болничната стая.
Бъч се беше изпънал върху леглото, нощницата беше вдигната до гърдите му, чаршафите бяха отметнати настрани. Обвита в светлина, ръката на Вишъс почиваше на няколко сантиметра над черната рана. .
В тишината, която се беше възцарила между двамата, Мариса се почувства като натрапница. Без път за бягство.
- Заспа - изръмжа Ви.
Тя се прокашля, но не можа да измисли какво да каже. Най-сетне, след дълго мълчание, промърмори:
- Кажи ми... семейството му знае ли за случилото се?
- Да, всички в Братството знаят.
- Не, имах предвид човешкото му семейство.
- Те са без значение. -Но не трябва ли...
Ви подразнено вдигна поглед, диамантените му очи бяха сурови и дори зли. Без сама да знае защо, Мариса внезапно си спомни, че той е въоръжен до зъби.
От друга страна, кинжалите, препасани през масивните му гърди, подхождаха прекрасно на острия му поглед.
- „Семейството" на Бъч не го иска - рязко каза той, сякаш това изобщо не беше нейна работа, но й обясняваше просто за да й затвори устата. - Така че те са без значение. Сега ела тук. Той има нужда да си близо до него.
Противоречието между изражението му и нареждането да се приближи, я обърка. Очевидно неговата ръка беше онова, което най-много помагаше на Бъч.