Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Той определено не се нуждае от мен. Дори не иска да съм тук - промърмори тя и за кой ли път се зачуди защо Ви изобщо я беше накарал да дойде.
- Безпокои се за теб. Затова иска да се махнеш.
Мариса се изчерви.
- Грешиш, боецо.
- Аз никога не греша.
Едно мълниеносно движение и обрамчените в синьо диамантени ириси се доближиха на сантиметри от лицето й. Очите му бяха толкова ледени, че Мариса неволно отстъпи назад, но той поклати глава.
- Хайде, докосни го. Нека почувства допира ти. Има нужда да знае, че си до него.
Тя се намръщи. Вишъс трябва да беше луд. Въпреки това отиде до леглото и погали Бъч по косата. В мига, в който го докосна, той обърна глава към нея.
- Видя ли? - Вишъс отново насочи вниманието си към раната. - Бъч копнее за теб.
„Ще ми се да беше вярно ", помисли си тя.
- Наистина ли?
Мариса настръхна.
- Недей да четеш мислите ми, ако обичаш. Не е възпитано.
- Не съм. Каза го на глас.
Тя се вцепени с ръка върху главата на Бъч.
- О! Съжалявам.
Двамата замълчаха, насочили вниманието си към Бъч. Внезапно резкият глас на Вишъс наруши тишината.
- Защо го отблъсна, Мариса? Когато миналата есен дойде да те види, защо го отхвърли?
Тя сбърчи вежди.
- Не е идвал да ме види.
- Напротив.
- Моля?
- Чу ме.
Докато се взираха един в друг, Мариса внезапно си даде сметка, че колкото и да беше страшен, Вишъс не беше лъжец.
- Кога? Кога е идвал да ме види?
- Около две седмици след като простреляха Рот. Отиде у вас, а когато се върна, каза, че дори не си поискала да го видиш. Това се казва безчувствие! Знаеше, че е хлътнал по теб, и въпреки това накара прислугата да го отпрати. Изтънчено, няма що.
- Не... не съм го направила... Той не е идвал... той... Никой не ми е казал, че...
- О, моля ти се!
- Не ми дръж такъв тон, боецо!
Вишъс я погледна изненадано, но в този миг Мариса беше твърде ядосана, за да я е грижа кой или какъв бе той.
- В края на миналото лято бях на легло с грип, изтощена от честите хранения на Рот и работата ми в клиниката. Когато Бъч не ми се обади, предположих, че е размислил. Тъй като не съм... не съм имала кой знае какъв късмет с мъжете, ми трябваше доста време, докато събера куража да го заговоря. Когато най-сетне го сторих, преди около три месеца, тук, в болницата, той ми даде да разбера, че не иска да ме вижда. Така че бъди така добър да престанеш да ме обвиняваш за нещо, което не съм направила!
Последва дълго мълчание, после Вишъс направи нещо, което я свари напълно неподготвена. Усмихна й се.
-Я виж ти!
Смутена, Мариса сведе очи към Бъч и отново се залови да го милва по косата.
- Кълна ти се, ако знаех, че е той, щях да се измъкна от леглото и лично да отворя вратата.
- Много добре, момиче... много добре.
В последвалата тишина мислите на Мариса се върнаха към отминалото лято. Тежкият възстановителен период, през който беше преминала, не беше само заради грипа. Беше дълбоко потресена от покушението над Рот, което Хавърс беше замислил, от факта, че брат й, уравновесеният, спокоен лечител, беше стигнал дотам, да издаде местонахождението на краля им на един лесър. Вярно, беше го направил, за да отмъсти за нея и за начина, по който Рот я беше захвърлил, за да я замени със своята кралица, но дори това не можеше да оправдае постъпката му.
О, Скрайб Върджин, защо никой не й беше казал, че Бъч е идвал да я види?
- Никога не разбрах, че си идвал - прошепна тя, приглаждай-ки косата му назад.
Вишъс най-сетне отмести ръката си и придърпа завивките нагоре.
- Затвори очи, Мариса. Твой ред е.
Тя го погледна.
- Наистина не знаех.
- Вярвам ти. А сега затвори очи.
След като се погрижи за нея, Ви се отправи към вратата, а масивните му рамене се поклащаха.
Преди да излезе, той й хвърли поглед през рамо.
- Не си мисли, че изцелението му се дължи единствено на мен. Ти си светлината на живота му, Мариса. Никога не го забравяй - каза Ви и като присви очи, добави: - Помни и още нещо - ако някога го нараниш умишлено, ще трябва да отговаряш пред мен.
Джон Матю се намираше в класна стая, която беше като извадена от Колдуелската гимназия. Имаше седем чина, обърнати към дъската, и на всички, с изключение на един, седяха по двама ученици.
Джон беше сам в дъното на стаята. Което също беше точно като в гимназията.
За разлика от часовете в училище обаче, сега Джон си водеше подробни записки и не сваляше поглед от черната дъска, сякаш някой прожектираше върху нея всички филми от поредицата „Умирай трудно".