Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Той слезе от колата и се отправи към верандата. Върху изтривалката под ботушите му бяха изрисувани бръшлянови листа - направо да те полазят тръпки.
Вратата се отвори, преди да успее да натисне звънеца. От другата страна стоеше Хавиер, едър и безцветен.
- Закъсня.
- А ти каза, че ще се срещнем насаме.
- Боиш се от малко компания?
- Зависи от компанията.
Хавиер се отдръпна от вратата.
- Защо не влезеш и не провериш сам?
Ван си остана върху изтривалката.
- Само да те предупредя, че казах на брат си къде отивам. Дадох му адреса и всичко останало.
- На кого от двамата - по-големия или по-малкия? - Хавиер се усмихна, когато Ван присви очи. - Да, знаем за тях. Както се изрази преди малко, адреси и всичко останало.
Ван пъхна ръка в джоба на анорака си. Сякаш само това чакаше, деветмилиметровият пистолет, който носеше, се плъзна в ръката му.
„Пари, мисли за парите. "
След миг каза на глас:
- Е, ще се залавяме ли за работа, или ще си чешем езиците на това течение?
- Не аз отказвам да вляза, синко.
Ван прекрачи прага, без да изпуска Хавиер от очи. Вътре беше студено, сякаш отоплението едва-едва работеше или пък къщата беше необитаема. Липсата на мебели навеждаше на второто предположение.
Хавиер посегна към задния си джоб и Ван се напрегна. Онова, което Хавиер извади, в действителност си беше същинско оръжие - десет чисто новички стодоларови банкноти.
- Е, споразумяхме ли се? - попита той.
Ван се огледа, после взе парите от ръката му и ги прибра. -Да.
- Добре. Започваш тази вечер.
Хавиер се обърна и тръгна към вътрешността на къщата.
Ван го последва, все така нащрек, особено когато слязоха в мазето и видя в дъното на стълбището да ги чакат шестима мъже, които досущ приличаха на Хавиер. Те до един бяха високи, имаха бели коси и от тях се носеше миризма на старост.
- Май и ти имаш братя - нехайно подхвърли Ван.
- Не са ми братя. И не използвай тази дума тук - Хавиер хвърли поглед към шестимата здравеняци. - Това са учениците ти.
Без чужда помощ, макар и под зоркия поглед на медицинска сестра в защитно облекло, Бъч се върна в леглото, след като най-сетне беше взел душ и се беше обръснал. Катетъра и системата вече ги нямаше, беше успял и добре да похапне. Освен това беше прекарал единайсет от последните дванайсет часа в непробуден сън.
Боже, най-после отново започваше да се чувства като човек, а бързината, с която се възстановяваше, беше истинско чудо.
- Справихте се отлично, господине - похвали го сестрата.
- Следваща спирка - олимпийските игри - отвърна той и придърпа завивките нагоре.
Когато сестрата си тръгна, Бъч погледна към Мариса. Тя седеше на второто болнично легло, което той беше настоял да донесат за нея, свела глава над бродерията в ръцете си. Откакто се беше събудил преди час, тя се държеше някак странно, сякаш на устните й напираха думи, които не знаеше как да изрече.
Очите на Бъч се плъзнаха от върха на русата й коса, по нежните й ръце и надолу към прасковената рокля, разпиляна върху импровизираното легло... после се върнаха обратно върху кор-сажа на роклята. Изящни копчета се спускаха по предницата му. Сигурно бяха поне стотина.
Внезапно Бъч почувства, че не го свърта на едно място, и се размърда. Усети, че си мисли колко ли време ще му отнеме да разкопчае всички перлени копчета.
Тялото му потръпна, а кръвта се стече между краката му и изду нощницата му.
Я виж ти. Май наистина беше по-добре. И освен това беше такова гадно копеле! Той се обърна с гръб към Мариса и затвори очи. Проблемът беше, че когато го направи, съвсем ясно си представи как я целува на верандата в дома на Дариъс през онази вечер миналото лято. По дяволите, картината беше толкова ярка, сякаш гледаше снимка. Той седеше, Мариса беше между краката му, а езикът му бе в устата й. Бяха се озовали на пода, когато столът под него се счупи...
-Бъч?
Той отвори очи и рязко се дръпна. Мариса се беше привела над него, така че лицето й беше на едно ниво с неговото. Ужасен, той хвърли поглед надолу, за да се увери, че чаршафите скриват онова, което се случвайте между краката му.
- Да? - каза той толкова хрипливо, че се наложи да повтори.