Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
— Не — завъртях глава и кимнах към бастуна, на който се подпирах, — не ставам за хамалин. Засега лекарите не разрешават. Виж, след годинка-две може и да мога. Но засега — не.
— Виждам — усмихна се онзи. — Е, къде тогава си намерил такава работа, че трябва да почваш още в седем? И то на съседната улица?
— Подвизавам се като домашен треньор. В едно богато семейство.
— Така ли? — Той недоверчиво повдигна вежди. — И в кое по-точно?
— Името ли искаш?
— Ами бъди така любезен, кажи ми го.
— Добре де, Руденко. Защо?
— Нищо — сви рамене той, — нормално. Документите ти в ред ли са?
Абе… не съвсем. Тоест паспорт си имам, без паспорт не може, само че регистрацията в него е съмнителна. Не, не че нещо, просто една баба по протекция на познати ме регистрира в своето жилище. Срещу пари, то се знае. Но тази баба не ми е никаква. Най-печалното е, че вече е изпаднала в такава дълбока склероза, та едва ли си спомня кого регистрира в дома си, така че ако някое добросъвестно ченге започне да проверява, като нищо може да каже, че и хабер си няма за мен и за пръв път вижда муцуната ми. И после иди, че доказвай.
Мълчаливо подадох на бдителния капитан паспорта си и замрях в очакване на неминуемата разправа.
— При кого сте регистриран? — попита той, докато прелистваше документа ми.
— При баба.
Практически не излъгах. Тя е баба, нали така? Не е девойче на нейните седемдесет и девет години.
— Родната ли?
— Малко ми е далечна — усмихнах се измъчено. — Случай, да не би да ти приличам на обирджия? Какво се заяде с мене, капитане?
— Работата ми е такава — въздъхна той, кой знае защо тъжно. — Ще имаш ли нещо против да се обадя, да уточня едно друго?
Ха така, добре се наредих. Сега той ще се обади в участъка, към който съм фалшиво регистриран, и един господ знае какво ще му наприказват там. Междувременно капитанът измъкна от планшета си огромен тефтер, потърси нещо в него, намери нужния номер и започна да натиска бутоните на мобифона си.
— Добър ден — започна той, — капитан Дорошин ви безпокои, вашият участъков. С кого разговарям? Лариса Анатолиевна? Много ми е приятно.
А пък на мене колко ми е приятно! Едва започнах работа — и вече милицията се интересува от мен. Какво ще си помислят в семейство Руденко? Сигурно ще ме уволнят още до довечера. Как можах да извадя такъв късмет?
— Лариса Анатолиевна, чувам, че имате нов човек в домашния персонал. Ами така, чу се… Работим, Лариса Анатолиевна, стараем се, пазим спокойствието ви. Какъв човек сте взели? Треньор за дъщеря ви? Да, да, в течение съм… И какво, той всеки ден ли ще идва? В седем сутринта? Да, Лариса Анатолиевна, няма хлабаво при вас. За всеки случай ми кажете как се казва, да си отбележа. Как? Да, да, записвам.
Нищо не записваше, само се взираше в многострадалния ми паспорт и се усмихваше, кротко някак и малко тъжно. В тези мигове вече почти обичах този тъжен капитан. Научи каквото му трябваше, без да ме изложи. Разбира хората човекът, не е като някои.
— Дръж. — Капитан Дорошин ми подаде паспорта. — Не се сърди.
— Ами аз не се сърдя — усмихнах се примирено. — Слушай, аз говорех сериозно за жилището. Ще ми се да намеря нещо по-близо до работата, инак трябва да ставам много рано. Няма ли да ми помогнеш?
— Едва ли — поклати глава той. — Тук е суперцентър, жилищата са много скъпи. А по-евтините са на първите етажи на сгради пред събаряне, жилища, които са били обитавани от алкохолици. Това няма да ти хареса, нали?
— Така е — съгласих се аз.
Искаше ми се да живея прилично, особено с оглед на бъдещите посещения на многобройните мацки.
— И още нещо — капитанът сподири с поглед паспорта ми, който аз старателно напъхвах във вътрешния джоб на якето, — не забравяй, че регистрацията ти при бабата свършва след месец. Поговори си с Михаил Олегович, той е свестен мъж, ще помогне. Тяхната домашна помощница Нина също е регистрирана при тях. Вярно, че и живее там, но мисля, че той няма да ти откаже.
Каква осведоменост, а! През живота си не бях чувал участъковите милиционери да работят така.