Всичко наопаки

А коварното ми въображение вече рисуваше с пълна сила сладостните картини на живота в двореца… Ето, пристигам с дама, настанявам я на огромния диван в хола, паля камината, приготвям напитките на елегантния барплот, повеждам я към спалнята, показвам й просторната баня, облицована с италиански плочки… Мечтите ми изглеждаха напълно реални, защото в Интернет бяха поместени снимки от интериора на предложения за наемане апартамент, така че бурното ми въображение се опираше все пак на факти, а не на фантазии.

— За какво си мечтаем? — чух зад гърба си мъжки глас.

Сепнах се и ядосано се извърнах, вече готов да изтърся нещо грубо и недвусмислено, но за свое учудване видях пред себе си младеж на приблизително моята възраст или малко по-голям, в милиционерска униформа с капитански пагони. Ами да, схванах веднага, богаташка сграда, привлекателна за обирджии, а пред нея е застанал мъж със спортен вид и нещо разглежда — дълго и внимателно. Какво ли разглежда, какво души? Подозренията на напетия милиционер бяха напълно разбираеми.

Реших да бъда честен. Така де, наистина нямах какво да крия.

— Ами ето, мечтая си колко хубаво би било да наема жилище в тази сграда. Тук се отдава едно, видях го в Интернет. Дойдох да проуча как стоят нещата.

— Е, и — погледна ме присмехулно капитанът, — как ти се вижда? Добро впечатление ли ти прави сградата, или не особено?

— Сградата е супер. Само ме е страх, че цената не ми е по джоба. Много е скъпо.

— Защо, заплатата ли не ти позволява?

— Позволява. Точно колкото за наема е. За нищо друго не остава, дори за тоалетна хартия. Нали разбираш, някак не е приятно да живееш в такива палати и да ходиш с мръсен задник.

— Така си е — съгласи се капитанът. — Ще трябва да си потърсиш нещо по-евтино. Точно в този район ли искаш да наемеш жилище?

— Иска ми се.

— Защо така?

— Абе, работя наблизо, на съседната улица, работното ми време е от седем сутринта, така че нали разбираш — иска ми се да спестя време за път. Слушай, да не би да живееш наоколо? — сепнах се изведнъж. — Може би знаеш хора, които дават жилище на по-умерена цена?

— И къде по-точно на съседната улица работиш от седем сутринта? — продължи да ме разпитва капитанът все така присмехулно. — Хамалин в магазин ли си?

Не се обидих. Разбирах го. В Москва имах много познати и поне от половината по едно или друго време бях чувал истории за обраните им жилища, при това всички те, които свято презираха цялата милиция, се вайкаха къде е гледал участъковият и изобщо какво работи тоя човек, никога не съм му виждал очите. Ако този симпатяга с пагоните се окаже участъков, очевидно аз получавам нагледна представа как именно работи той. Ето така работи. Сигурно това е правилно.