Всичко наопаки

Вече почти бях допил кафето си и смятах да си тръгна, когато влезе майката на Юля (и нейното име не бях успял да запомня, но пак добре, че изобщо си спомних коя е). Днес тя изглеждаше още по-зле от завчера, когато я видях за пръв път. Сигурно беше нещо болна. Ето, не ходи на работа, вече е девет и половина, а тя си е вкъщи…

След като ме поздрави мрачно, тя веднага заговори с бабата, сякаш мен изобщо ме нямаше тук. Харесва ми този маниер — веднага започваш да се чувстваш като пълноценен човек, когото хората дори да не уважават, поне забелязват присъствието му. В първия момент понечих да оставя недопитата чаша и да си тръгна, за да не преча на личния разговор, но после се отказах, зарязах самолюбието си и си долях кафенце. Ще поседя, ще послушам. Нали в края на краищата трябва да изпълня заръката на Нана. Тя е права (както винаги): колкото по-бързо свърша работата, толкова по-скоро ще ме остави на мира.

— Лара е много разстроена — каза майката на Юля. Ама как се казваше, за бога? Нещо си там Олеговна, щом е родна сестра на шефа. Само че как? — Миша пак се дърпа, не иска да ходи в Николское за откриването.

— Не иска ли? — учуди се Анна Алексеевна. — Че защо?

— Казва, че всички са поканени със семействата си, тоест със съпругите и децата. Той не иска да отиде с Лара, казва, че вече сто пъти е ходил на такива мероприятия и присъстващите не спират да го разпитват къде е дъщеря му и защо не е дошла. Нали по-рано винаги я е водил и всички знаят, че има дъщеря. Веднъж не издържал и им казал, че е заминала да учи в чужбина, след Тарас, ама някаква гадина научила, че не е вярно, и раздрънкала на всички, та после всички познати тормозили Миша. Ами, какво да прави? Не иска да казва истината и аз го разбирам. Да казва, че Дана е болна, също не е добре, има поверие, че не бива да се лъже за болести, може да си ги предизвикаш. И после, когато всички са с децата си, а той само с жена си, изникват въпроси: абе, Руденко няма ли деца? С една дума, до гуша му е дошло от тези приказки и е решил да не ходи в Николское.

— Е, добре де — одобрително кимна старицата, — няма какво да правят там, в това Николское. Щом има свободен ден, по-добре да си почине вкъщи или да ме придружи до гробищата.

Пак гробищата! Какви странни идеи има това семейство!

— И аз мисля така — съгласи се майката на Юля, някоя си Олеговна, — но Лара е много разстроена. Скучно й е да седи само вкъщи, иска й се да излезе някъде, да се забавлява — та тя нищо не вижда, никъде не ходи.

— Хайде де — тросна се Ана Алексеевна, — никъде не ходела! Какви ми ги приказваш! Че тя е вечно по салоните, ту си прави прическа, ту маникюр, ту някакъв масаж с водорасли, ту пие кафе с приятелки. Никога не си е вкъщи. Я стига си увъртала, Валентина. Казвай какво има.