Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
— Ама наистина ли си боледувал? — попитах съчувствено. — Или просто така го каза?
— Наистина. Имах някакви проблеми с имунитета, още от раждането. Походя два-три дни на училище и после три седмици боледувам.
— А сега?
— Е, сега е съвсем друго, сега има колкото щеш имуномодулатори, медицината се развива с гигантски крачки, така че вече пет години нямам никакви проблеми.
— Артьом, а за какво ти е тази работа? — нетактично зададох следващия въпрос, който също ме вълнуваше.
— А на тебе за какво ти е?
— Е, с мен всичко е ясно, аз просто трябва да преживея някак периода на възстановяването и да припечелвам нещо. Ти обаче защо си се захванал?
— Ами какво да правя? — Той разпери ръце и се усмихна обезоръжаващо. — На кого са потрябвали днес такива като мен? Образованите са ненужни, нужни са нахакани и оправни хора, такива, които могат да правят бизнес. А аз не мога. Мозъкът ми е подреден другояче.
Това не го разбрах, но не продължих да питам. Според мен щом един човек е умен, значи е умен и може да се занимава с всичко — и с наука, и с бизнес. А Артьом несъмнено беше умен.
Стори ми се, че моментът е удобен да задам някои интересуващи ме въпроси за семейство Руденко, това би изглеждало напълно уместно, но Артьом си погледна часовника и се разбърза за някъде. Мислено се наругах за напразно похабеното време: вместо да гледам екшъни, можех да подхвана нужния ми разговор и сега вече щях да зная всичко, което вечерта трябваше да докладвам на Нана Ким. А сега щеше да се наложи да си говоря с Дана по време на масажа, както ме беше посъветвала Нана. Но как, как да я заговоря за тези неща, щом по време на обяда съм развалил настроението на момичето и то сега ми е ядосано? Наругах се още веднъж.
До вечерния сеанс за отслабване се порових отново в мрежата, обмисляйки варианти за ново жилище, и дори успях да пострелям в любимата си военна игричка. Стрелях с наушници, като бях изключил тонколоните, та звуците от изстрелите да не проникват извън стаята, и така се увлякох, че насмалко да изтърва времето за началото на занятията. Изключих компютъра и почувствах, че съм огладнял, но вече нямах време за вечеря, време беше да вървя в помещението за фитнес.
Моите опасения за Дана не се оправдаха и вместо начупена кисела муцунка видях спокойното и дори кой знае защо усмихнато личице на момичето.
— Как е настроението? — бодро попитах аз.
— Супер! — рапортува тя.
И тогава аз зададох съвсем идиотския въпрос:
— Защо?
Сякаш за доброто настроение трябва да има причини! За лошото да, трябва да има, а доброто настроение е нещо съвсем естествено.
— Татко ни похвали и каза „браво на вас“.
— Защо? — тъпо повторих аз.
— Видя нашите записки и моите дневници, харесаха му.
Да, малката, не ти трябва много, за да бъдеш щастлива. Достатъчна ти е похвалата от татко ти. Нима и аз на петнайсет години съм бил такъв? Нещо не си спомням.
Отново подишахме, после си направихме упражненията, после пуснах Дана да вземе душ и се приготвих за масажа — разгънах паравана, постлах хавлиите, всичко както трябва. Когато започнах с масажа, започнах и с въпросите.
— Дана, кой е този Ванечка?
— Ванечка ли? — попита тя. — Кой Ванечка?
— Ами баба ти каза, че смята всяка седмица да ходи на гробищата при дядо ти и при Ванечка.
— А, това е нейният най-малък син, умрял е съвсем малък, на десетина години или може би на девет.
Стана още по-сложно! Съпругът на бабата е починал, както самата тя каза, преди десет години, а кога е починал този Ванечка? Преди трийсет, преди петдесет, преди сто години?
— Тоест това е било много отдавна — уточних предпазливо.
— Ами да.
— А от какво е починал? Нещастен случай ли?
— Не, просто е починал. Бил е даун, а дауните не живеят дълго.
— И ти изобщо не го помниш?
— Какво говорите! Когато Ванечка е починал, татко и мама още не са се познавали.
Мда, отдавна ще да е било… Получава се някак странно. Абе, както и да е, моята работа не е да разбирам, моята работа е да събирам информация, а в нея ще се ориентира Нана.