Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
— Как сте днес? — подхванах учтиво светски разговор. — По телевизията предупредиха, че днес ще има някакви ужасни магнитни бури и метеозависимите хора може да се чувстват неразположени.
Лъжех като дърт циганин. Не бях чувал нищо подобно по телевизията нито вчера, нито днес, но нали трябваше някак да започна. Бабата се върза на лъжата ми и с удоволствие и ненужни подробности се впусна в обяснения за налягането и остеохондрозата си.
— Ами да — кимах разбиращо, докато лапах пухкавия омлет с шунка, кашкавал и домати, — кръвното налягане е коварно нещо, реагира на всяка дреболия, да не говорим за сериозните стресове. А нали вчера сте ходили на гробищата, вълнували сте се сигурно, плакали сте, затова и то е подскочило.
Вероятно не бях особено деликатен, но нали трябваше да чуя нещо за дядото. Нана щеше да ме пита довечера.
— Защо ще плача? — надменно попита баба Анна Алексеевна.
— Ами, такава загуба… — измънках безпомощно, предчувствайки беля. Май бях изтърсил нещо нередно. Но какво именно?
— Павел… Впрочем ще ви наричам просто Паша, вие сте още толкова млад… Та значи, Паша, моят съпруг Олег Семьонович почина преди повече от десет години. Разбира се, това беше голяма загуба за всички ни, но, повярвайте ми, десет години са достатъчно време, за да не плачем вече на гроба му.
Десет години! Дори повече. По дяволите, или аз нещо не разбирам в тоя живот, или съм и глух, и тъп едновременно, та нали ясно чух завчера как старата съобщи, че отсега нататък смята да ходи на гробищата при Олег Семьонович и при някакъв Ванечка всеки уикенд. Къде се е чуло и видяло това? Хайде, разбирам да е през първата година след смъртта, дори разбирам през първите четирийсет дни да се ходи всеки ден, това е нормално, но след десет години? Някак прекалено ми се вижда.
Отначало планирах след въпроса за Олег Семьонович плавно, в рамките на гробищната тема, да премина към незнайния Ванечка, но сега си прехапах езика от опасения да не направя още по-голям гаф. Както се казва, не успях да приложа хватката. Добре де, ще попитам Дана, докато я масажирам след вечерните упражнения.
Самата Анна Алексеевна ми помогна да изплувам от трескавите си размисли как да продължа разговора. Започна да ме разпитва: откъде съм родом, от какво семейство съм, с какво се занимават родителите ми, какво образование съм получил и така нататък. Олекна ми: със семейството си мога да се гордея при всякакви ситуации, защото родители учители не могат да компрометират никого и при никакви обстоятелства. Вярно, въпросът за моето образование е доста хлъзгав, то, простичко казано, приключи в единайсети клас и за да не го засягам, отделих повече внимание на мама и тате. На една лелка, която дълги години е работила в страшния отдел по образованието, трябваше да се хареса такава синовна обич и уважение към професията на родителите.
Общо взето, бях налучкал и докато разказвах, острият поглед на старицата ставаше все по-благосклонен. После тя ме попита защо куцам и след като изслуша моята горестна песничка, прояви към мен истинска роднинска жалост. Аз пък си направих поредния извод, че татенцето Михаил Олегович не споделя много информация с нея. Жена му очевидно знаеше за катастрофата, в течение бяха и Дана и Юля, със старата си майка той обаче не бе говорил много-много, а и никой от осведомените членове на семейството нищо не й беше казал. Тоест тук не се съобразяват твърде с бабето. Нима Нана и в това отношение се оказа права?
Тогава ме споходи гениалната мисъл как да подхвана нещата от друга посока и да стигна до желаното място, тоест до въпроса за майката с момчето.
— Анна Алексеевна, вие сигурно знаете какъв е моят работен график — подзех аз. — Два пъти дневно работя с Дана, но от девет сутринта до седем вечерта имам почивка, така че ми се иска да правя нещо полезно, вместо да се шляя. Как мислите, може би не е зле да поговоря с майката на Костик? Бих могъл да се позанимая с момчето, да го приобщя към спорта. Защото, нали знаете какви са сега нравите в училище, по-големите момчета закачат малките, бият ги, вземат им парите, скъпите дрехи, хубавите вещи. Няма да е зле момчето да е добре развито физически и да успява да се защитава от хулиганите. Как мислите?