Всичко наопаки

— Възможно е, възможно е — старицата предъвка устни. — Трябва да поговорим с Мишенка, да му предложим. В края на краищата, всички тук живеем от неговите пари и трябва да правим всичко, та бизнесът му да върви успешно и парите да не свършват.

— Значи ще кажеш на Миша, майче? — радостно трепна Валентина.

— А защо ти не поговориш с него? А най-добре кажи на Лара — щом тя е толкова заинтересована от този прием, значи ще може да го убеди.

— Ами, как не. Ларка няма да ме послуша. Нали знаеш какво е отношението й към мен. А теб Миша ще те послуша, той много уважава мнението ти.

Ха така. Значи неприязънта между Лариса Анатолиевна и Валентина Олеговна е взаимна. Е, господа скорпиони, кой е следващият? Какви други приятни открития ме чакат в чудноватото семейство Руденко?

— Е, Валюша, какво да се прави, с тебе ще трябва да търпим. — Анна Алексеевна погледна към мен малко напрегнато, проверявайки дали не слушам твърде внимателно разговора им, но аз навреме се престорих, че съм се задълбочил в списанието на барплота и чета нещо безкрайно важно и интересно. — Не ние с тебе сме избирали за коя да се ожени Мишенка. Добре, аз ще му кажа.

О! Още една новина. Свекървата не обича снаха си и не одобрява избора на сина си. Интересно, открай време ли не одобрява този избор, или само напоследък? Вероятно за мен ще бъде огромно откритие вестта, че някой в тази къща има искрено добро отношение към другиго.

Естествено, обидих се, задето те без никакво стеснение обсъждаха семейните си проблеми в мое присъствие. Тоест, от една страна, това, разбира се, ми беше от полза — нали трябваше да разбера какво става тук и кой какъв е, така че да изпълня поръчението на Нана, а и за самия мен беше полезно — нали ми предстоеше да работя тук, да се трудя с пот на челото, както се казва. Но от друга страна, аз да не съм някакъв неодушевен предмет, домашно животно, което нищо не разбира и от което могат да не се притесняват? Ето, и Дана не се притеснява от мен, и тези лелки — коя от коя по-възрастна, майката и дъщерята.

Дамите се заприказваха за някакви хора, чиито имена нищо не ми говореха, и аз се прибрах в своята бърлога. За днес бях планирал (във връзка с получения снощи аванс) да се поровя в Интернет и да проуча предложенията за жилища под наем. Нали трябваше да си търся ново жилище, защото бях обещал да освободя апартамента до месец.

Като имах предвид ранното начало на работния ми ден, отначало се опитах да потърся нещо по-наблизо до улицата, където живееше семейство Руденко. Половин час сън в повече е хубаво нещо, пък и е престижно да живееш в центъра. Най-малкото момичетата, с които ще се запознавам (а аз непременно ще го правя и не може да бъде другояче), няма да могат да сбърчат носле и презрително да се фръцнат, когато ги поканя у дома. А аз непременно ще ги каня, защото съм силен млад мъж със здрави инстинкти. Предложенията бяха безброй. Но и цените бяха безумни. Дори при моята заплата, която в този момент не ми се видя никак огромна. Колкото по-далече от центъра на Москва, толкова по-ниски наеми — но пък колкото по-далече от центъра, толкова по-рано трябва да ставам. Какво да избера — съня или парите? За пръв път в живота си заставах пред такъв избор и много се изненадах, когато разбрах колко трудно ми е да го направя. В края на краищата реших да не се мотая и да се поровя още, а после, въоръжен с познания по въпроса, да се обърна към агенция за недвижими имоти. Те имат своя база данни, може там да се намери нещо.