Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Разбрах какво ми казваш. Нужно ми е да помисля, да проясня съзнанието си.
— Имаш цял уикенд.
— Благодаря ти. Виж какво, смятам да предприема кратко пътуване, тръгвам утре сутринта и се връщам в неделя вечер. Наистина не е нужно да ме следите.
— Може ли да попитам къде отиваш?
— На Абако, един от Бахамските острови.
— При баща си, а?
Отначало Клей се изненада, после си каза, че не е трябвало.
— Да — отвърна той.
— С каква цел?
— Не е твоя работа. Отивам на риболов.
— Извинявай, но ние сме твърде изнервени. Надявам се, че го разбираш.
— Не напълно. Ще ти дам номерата на полетите ми, но не ме следете, става ли?
— Имаш честната ми дума.
10
Остров Абако представлява дълга, тясна ивица земя в северния край на Бахамския архипелаг, на около сто и шейсет километра източно от Флорида. Клей бе ходил там само веднъж за дълъг уикенд преди четири години, когато бе успял да събере достатъчно пари за билет. Идеята беше да проведе сериозен разговор с баща си и да се поразтовари от служебните проблеми. Нищо подобно не се бе случило. По онова време Джарет Картър все още беше под болезненото въздействие на собствения си позорен провал и главното му занимание беше да пие коктейли с ром от обяд нататък. При това положение правото и адвокатите бяха последното нещо, за което му се разговаряше.
Сегашното посещение обаче щеше да бъде различно.
Клей пристигна късно следобед с претъпкан, убийствено задушен турбовитлов самолет на „Коуконът Еър“. Човекът на гишето погледна паспорта му и му махна с ръка да минава. Таксито го откара до Марш Харбър за пет минути, като се движеше в лявата лента на платното. Шофьорът обичаше госпъл музика, усилена докрай, а Клей не беше в настроение да се препира с него. Както и да дава бакшиши. Той слезе от колата на пристанището и тръгна да търси баща си.
Навремето Джарет Картър бе съдил лично президента на Съединените щати и макар да бе загубил делото, всеки следващ противник му се бе струвал по-лесен за побеждаване. Той не се боеше от никого нито в съдебната зала, нито извън нея. Репутацията му беше циментирана за вечни времена с една блестяща победа — в дело за лекарска небрежност срещу президента на Американската медицинска асоциация, иначе прекрасен хирург, който бе направил грешка по време на операция. Безмилостен състав от съдебни заседатели в консервативен окръг бе произнесъл осъдителна присъда и оттогава Джарет Картър стана извънредно търсен адвокат по граждански искове. Избираше си най-заплетените и трудни дела, печелеше повечето и на четирийсет се прочу като истински ас в професията. Основаната от него юридическа фирма постепенно стана известна с абсолютната си безкомпромисност и твърдите похвати в съдебната зала. Клей нито за момент не се бе съмнявал, че ще тръгне по пътя на баща си и ще прекара цялата си кариера във водене на дела.
Кулата на мечтите му се пропука още докато беше в колежа. Всичко започна с един горчив развод, който струваше много скъпо на Джарет. Фирмата му започна да се разпада, като — нещо типично за такива структури — съдружниците му затънаха в съдебни дела помежду си. Зашеметен от ставащото, в течение на две години Джарет не успя да спечели нито едно дело и репутацията му значително пострада. Най-голямата му грешка беше, когато нареди на счетоводителя си да подправя сметките — да укрива доходи, да надписва разходи. Когато ги хванаха, счетоводителят се самоуби, а Джарет, макар да не посегна на живота си, беше напълно съсипан и по едно време изглеждаше, че затворът не му мърда. За негов късмет прокурор по делото беше стар приятел от Юридическия факултет.
Подробностите от споразумението ще останат завинаги тайна. До съдебен процес не се стигна, затова пък Джарет тихомълком закри фирмата, върна разрешението да практикува право и напусна страната. Не взе нищо със себе си, макар запознатите със случая да намекваха, че предварително си бил открил офшорна сметка. Самият Клей нямаше доказателства за някакви скрити богатства на баща си.
И така, великият Джарет Картър стана капитан на яхта, която се даваше под наем на любители риболовци на Бахамите — поприще, за което мнозина биха му завидели. Клей го откри на яхтата — осемнайсетметров „Уейвдансър“, привързан към кея в тесен процеп на препълнения пристан за лодки. Множество подобни наети яхти се прибираха след дълъг ден в открито море. Загорели от слънцето туристи рибари гордо оглеждаха улова. Проблясваха светкавици на фотоапарати. Местни моряци сновяха по палубите и разтоварваха каси с прясно уловена риба, рибарски такъми и найлонови торби с празни бирени бутилки.