Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Да. Абсолютно за всичко. Аз управлявам една добре смазана машина, нищо, че в момента лагерите й прегряват. Ние работим по двайсет и четири часа в денонощието, Клей. Ти си ни нужен само като фигурант.
Докато слизаха, асансьорът спря на третия етаж. В кабината влязоха трима мъже и една жена, със скъпи дрехи и скъпи парфюми, понесли в ръце куфарчета от скъпа кожа, излъчващи онова чувство за собствена важност, което се полага на адвокати от голяма фирма. Макс беше дотолкова погълнат от мислите си, че не ги забеляза, докато Клей попиваше всичко — маниерите, отмерените изречения, тяхната сериозност и самонадеяност. Бяха важни хора, издигнати вашингтонски адвокати, които дори не забелязаха присъствието му. Разбира се, с овехтелите си памучни панталони и изтъркани обувки той с нищо не приличаше на член на адвокатската колегия.
Но всичко това можеше да се промени за един ден, нали така?
Той се сбогува с Макс и реши да направи още една дълга разходка, този път в посока към службата. Когато най-после пристигна, на бюрото му нямаше никакви бележки. Съвещанието, на което не се бе явил, явно бе пропуснато и от други. Никой не го запита къде е бил. Никой не бе забелязал, че цял следобед го нямаше.
Изведнъж собственият му кабинет му се стори още по-малък и по-потискащ, а мебелировката неописуемо мизерна. Върху бюрото му имаше купчина папки — все дела, за които в този момент не му се и мислеше. Пък и всичките му клиенти бяха престъпници.
Правилникът на СОЗ изискваше преди напускане да се връчи трийсетдневно предизвестие. Разбира се, това не се спазваше, просто нямаше как хората да бъдат принудени да го спазват. Повечето служители напускаха с предупреждение от днес за утре, ако изобщо си дадяха труда. Гленда им пишеше по някое заплашително писмо, те й отговаряха любезно-извинително и въпросът приключваше.
Най-добрата секретарка в цялата служба беше мис Глик — обветрен в битки ветеран. Тя само чакаше някой да й предложи двойна заплата, за да напусне сегашното си безрадостно вегетиране в СОЗ. В новия му офис щеше да бъде приятно да се работи, той вече го бе решил. Добри заплати, големи премии, дълги отпуски, може би дори и процент от печалбата.
Последния час от работния ден Клей прекара зад затворената врата на кабинета си, чертаейки схеми, крадейки служители от държавата, разсъждавайки кои адвокати и стажанти ще му вършат работа.
За трети път през този ден Клей се срещна с Макс Пейс за вечеря в ресторанта „Олд Ебит Грил“ на Петнайсета улица, на две преки зад „Уилард“. За негова изненада Макс започна с едно мартини и това до голяма степен му помогна да се отпусне. Под въздействието на джина обстановката видимо се поразведри и дори Макс заприлича на обикновен човек. Разказа на Клей, че някога пледирал успешно в съдебните зали на Калифорния, но трагична случка го принудила да изостави професията. С връзки и познанства успял да си намери сегашната ниша в съдебната система като специалист по аварийни ситуации. Един вид пожарникар. Високоплатен посредник, който идва незабелязано, отстранява аварията и се измъква без следа. По време на основното ястие и първата бутилка бордо Макс каза на Клей, че след тарвана са му приготвили и друга задача.
— Нещо още по-голямо — прошепна той и инстинктивно се огледа, сякаш се боеше да не ги подслушват.
— Какво е то? — попита Клей след дълга пауза.
Още един бърз поглед наоколо и Макс продължи:
— Конкурентът на моя клиент е пуснал на пазара лошо лекарство. Все още никой не знае това. Тяхното лекарство действа по-ефикасно от нашето, но моят клиент вече има неопровержими доказателства, че причинява тумори. Така че сега той изчаква идеалния момент да атакува.
— Да атакува ли?
— Точно така, посредством групов иск, заведен от агресивен млад адвокат, който разполага с нужните доказателства.
— Ти ми предлагаш нов случай?
— Първо приеми сделката с „Тарван“, приключи я успешно за трийсет дни, после ще ти пуснем още нещо, от което ще изкараш милиони.
— Повече, отколкото от тарвана?
— Много повече.
До този момент Клей бе успял някак да натъпче в устата си половината филе миньон, без да усети вкуса му. Втората половина обаче щеше да остане недокосната в чинията му. Умираше от глад, но с апетита му бе свършено.
— Защо точно аз? — запита той по-скоро себе си, отколкото своя нов приятел.
— Същият въпрос си задават спечелилите от лотарията. Ти спечели джакпота, Клей. Голямата адвокатска печалба. Беше достатъчно съобразителен да надушиш нещо гнило и да тръгнеш сам по следите на тарвана, а пък ние отчаяно търсехме млад адвокат, на когото да се доверим. Просто се открихме взаимно, Клей, и сега съдбата ти е предоставила един кратък миг, за да вземеш решението, което ще промени изцяло твоя живот. Приеми, и от теб ще излезе голям адвокат, много голям. Откажи, и губиш джакпота.