Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— На около пет метра — отвърна ококорената млада Катрин Смит; изглеждаше уплашена, сякаш току-що се бе случило. — Или малко повече — тихо добави тя.
— На около десет метра. Първи стигнах при лодката — заяви Ралф Джойс, братът на Мириам. Беше червенокос като нея, със същите сиво-зелени очи, ала масивната му квадратна челюст заличаваше приликата. — Не бих казал, че има врагове. Не дотам, та да направят нещо такова.
— Изобщо нищо не чух — каза Катрин Смит със сериозен тон и поклати глава.
Ралф Джойс също каза, че нищо не е чул, а с категоричното изявление на Ричард Шуйлър въпросът бе изчерпан:
— Не се чу никакъв шум.
Повтаряни и преповтаряни, фактите загубиха ужасяващи си облик и дори драматичността. Изглежда му като приглушени удари от чук, който завинаги вбиваше случилото се в главата му. Не беше за вярване колко близо са били другите трима. Гай вече не се съмняваше, че единствено психопат би се осмелил да се приближи толкова.
— Вие ли бяхте баща на детето, което загуби мисис Хейнс?
— Аз. — Оуен Маркман се сгърби, преплел пръсти. Видът му на самоуверен хубавец от снимката бе помрачен от навъсеното му гузно държане. Беше обут в груби обувки от сиво шевро, сякаш току-що се бе прибрал от работата си в Хюстън. Днес Мириам не би се гордяла с него, помисли си Гай.
— Да знаете някой, който би желал мисис Хейнс да умре?
— Да. — Маркман посочи Гай. — Този.
Хората се обърнаха да го видят. Гай седеше като истукан, вперил начумерен поглед в Маркман, и за първи път истински го заподозря.
— Защо?
Оуен Маркман дълго се колеба, нещо измърмори, след това избълва думата:
— Ревност.
Маркман не можа да посочи никаква правдоподобна причина за ревност, но после обвиненията в ревност се посипаха отвсякъде. Дори Катрин Смит заяви:
— Да, така смятам.
Адвокатът на Гай захихика. Имаше пред себе си клетвените декларации от Фокнърови. Хихикането на адвоката го изпълни с отвращение. Открай време съдебните игри го изпълваха с отвращение. Струваха му се като ожесточено надиграване, при което целта сякаш не е да се разкрие истината, а единият адвокат да вземе на прицел другия я да го срази чрез някаква дребна подробност.
— Отказали сте важна поръчка… — подхвана следователя.
— Не съм отказал — заяви Гай. — Още преди да я получа, им писах, че не я искам.
— Телеграфирали сте. Защото не сте искали жена ви да дойде там при вас. Но когато сте научили в Мексико, че жена ви е загубила детето, сте изпратили нова телеграма, че държите на поръчката. Защо?
— Защото не допусках, че при това положение тя пак ще ме последва там. Подозирах, че би желала да протака с развода до безкрай. Смятах да се видим… тази седмица, за да поговорим по развода. — Гай изтри потта от челото си и видя как адвокатът му разочаровано присви устни. Адвокатът му не искаше той да споменава развода във връзка с промяната на плановете си относно поръчката. Но Гай не го беше грижа. Такава беше истината — пък те да мислят каквото щат.
— Според вас, мисис Джойс, способен ли бе съпругът на дъщеря ви да подготви подобно убийство?
— Да — отвърна мисис Джойс и едва доловимо потръпна, високо вдигнала глава. Хитрите тъмночервени клепачи бяха притворени, така че човек никога не можеше да каже накъде е насочен погледът й — тя много често гледаше така. — Той искаше развод.
Адвокатът на Гай възрази, че само преди няколко минути мисис Джойс е твърдяла, че дъщеря й е искала развод, а Гай Хейнс не е, понеже продължавал да я обича.
— Ако и двамата са искали развод, а вече се доказа, че мистър Хейнс е искал да се разведе, защо не са се развели?
Съдът се развесели. Експертите не бяха единодушни относно отпечатъците. Продавачът на кухненски принадлежности, в чийто магазин Мириам бе влизала в деня преди смъртта си, се оплете в отговора си на въпроса дали с нея е бил мъж или жена и избухналият отново смях прикри факта, че са му наредили да каже — с мъж. Адвокатът на Гай говори надълго и нашироко за географски подробности, за противоречията в показанията на семейството Джойс, за клетвените декларации, които държеше в ръка, ала Гай бе убеден, че единствено собствената му прямота го бе извадила от всякакво подозрение.
В заключителното си слово следователят изрази мнение, че най-вероятно убийството е било извършено от психопат, непознат на жертвата и на останалите. Бе произнесена присъда срещу „неизвестно лице или лица“ и делото бе прехвърлено на полицията.
Гай тъкмо напускаше дома си, когато пристигна телеграма: