Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Какво има, Гай?
— Нищо — отвърна той. Как ли изглеждаше сега?
14
Ами ако Бруно го е извършил? Не би могъл, разбира се, ала ако все пак е бил той? Бяха ли го хванали? Беше ли им казал, че заедно са обмислили убийството? Лесно би могъл да си представи Бруно да загуби самоконтрол, да говори какво ли не. Никои не можеше да предвиди какво би съобщил невротичен хлапак като Бруно. Гай се порови из смътните си спомени за разговорите им във влака и се помъчи да се сети дали бе казал нещо — на шега, от гняв или под въздействието на алкохола, което би могло да се приеме като одобрение на налудничавата му идея. Нямаше такова нещо. Отговорът бе отрицателен, ала той отново премисли писмото на Бруно, което си спомняше дума по дума: Идеята, която ни хрумна тогава за две убийства, продължава да ми се върти в главата. Изпълнима е, уверен съм. Не можеш да си представиш как съм убеден…
От прозорчето на самолета Гай видя плътно стелещия се мрак навън. Защо не бе по-разтревожен? Някъде напред в търбуха на самолета просветна нечия цигара. Ароматът на мексиканския тютюн бе едва доловим, горчив и противен. Погледна часовника си: 4,25.
Заспа призори, предаде се на тресящия рев на моторите, сякаш решени да разкъсат самолета, да разкъсат мозъка му и да разнесат парчетата из небесата. Когато отвори очи, посрещна го сиво и облачно утро и една нова идея: Мириам е била убита от любовника си. Беше толкова очевидно, толкова близко до ума. Карали са се и той я е убил. Толкова често разказваха подобни истории по вестниците, толкова често жертвите бяха жени като Мириам. От летището си бе купил жълтото вестниче „Ел Графико“ — не беше успял да се снабди с американски вестник, макар че, докато търсеше, едва не изпусна самолета. На първата страница се съобщаваше с подробности за убийството на някакво момиче — освен това имаше снимка на ухиления мексиканец, неин любовник, хванал ножа, с който я беше убил. Гай се напрегна да го изчете, но го обхвана досада още на втория параграф.
На летището в Меткалф го посрещна цивилен агент и го попита дали би имал нещо против да отговори на няколко въпроса. Качиха се заедно в едно такси.
— Намерили ли са убиеца? — попита Гай.
— Не.
Цивилният агент имаше уморен вид, сякаш не бе спал цяла нощ — така изглеждаха и останалите в старата сграда на съда на Норт Сайд — журналисти, чиновници, полицаи. Гай огледа обширната стая с дървена ламперия — без да се усети, потърси с поглед Бруно. Щом запали цигара, съседът му го попита какви пуши и прие цигарата, която Гай му предложи. Беше Анината кутия „Белмонт“, която бе пъхнал в джоба си, докато си прибираше багажа.
— Гай Даниъл Хейнс, Амброуз Стрийт 717, Меткалф… Кога напуснахте Меткалф?… И кога пристигнахте в Мексико Сити?
Проскърцаха столове. После безшумно задумка пишеща машина.
Приближи се друг цивилен агент със значка, с разкопчано сако и с издадено шкембе.
— Защо заминахте за Мексико?
— На гости при приятели.
— Имената?
— Фокнърови. Алекс Фокнър от Ню Йорк.
— Защо не сте съобщили на майка си къде заминавате?
— Съобщих й.
— Тя не знаеше, че ще останете в Мексико Сити — иронично уточни цивилният и запрелиства бележките си. — Изпратили сте писмо на жена си в неделя, предложили сте развод. Какво ви писа тя?
— Че иска да поговорим.
— Вие обаче не сте искали да разговаряте повече с нея, така ли? — отчетливо се обади някакъв тенор.
Гай погледна младия полицай, без да каже нищо.
— Ваше ли бе детето й?
Понечи да отговори, но го прекъснаха.
— Защо дойдохте в Тексас миналата седмица, за да се видите с жена си?
— Не ви ли беше доста нужен този развод, мистър Хейнс?
— Влюбен ли сте в Ан Фокнър?
Смях.
— Известно ви е, че жена ви си е имала любовник, мистър Хейнс. Ревнувахте ли?
— Разчитахте детето да помогне да получите развод, нали?
— Това е всичко! — каза някой.
Тикнаха му някаква снимка пред носа и както се бе ядосал, образът се разля пред погледа му, после се избистри — длъгнеста черна глава, красиви, но безизразни очи, изрязана, мъжествена брадичка — лице като на киноактьор. Нямаше нужда да му казват, че това бе любовникът й, понеже точно такъв тип бе харесала преди три години.
— Не съм — отвърна Гай.
— Не сте ли се срещали с него да си поговорите?
— Това е всичко!
В крайчеца на устата му се появи горчива усмивка, макар да имаше чувството, че би се разплакал като дете. Махна на едно такси пред съда. По пътя за дома прочете двете колонки на първата страница в „Меткалф Стар“: