Изгубена завинаги

- Преди десет години.

ледното, - се обърна към Уин:

- И какво иска да узнае чак сега?

- Живея наблизо.

Започнах да задавам следващите си въпроси, ала той ме

Уин й хвърли онзи снизходителен поглед, заради който

накара да млъкна. Светлините се приглушха. Всички пееха,

хората го намразваха.

че не бива точно сега да казваме молитвата си, а по някаква

- Може би дори на същата улица?

причина трябва да я отложим за идната сутрин. Сутрин­

- Не - отвърна тя и се разсмя от сърце. Уин си беше

та след кое? Хората се клатеха напред-назад от пиенето и

чешит. - Обитавам едно мазе.

пеенето, продължаваха да размахват фенерчетата си във

- Сигурно е божествено - забеляза Уин с тон, обилно

въздуха и аз се изплаших, че с дългите си сплъстени коси

напоен със сарказъм.

те представляват реална опасност от избухване на пожар.

- О, нищо особено - рече гримираната, без да обръща

По-голямата част от клиентелата, в това число и Найджъл

внимание на тона му. - Но има легло.

Мандърсън, имаха сълзи в очите си.

Подръпна нагоре розовопембените си чорапи и му на­

Това до никъде нямаше да ни отведе. Хрумна ми да

мигна:

пробвам нещо друго.

- Легло - повтори тя, в случай че не е разбрал намека.

- Катастрофата не е станала по начина, който сте описа­

- Великолепно.

ли в рапорта си.

- Искаш ли да го видиш?

Той бегло ме погледна.

- Госпожо - обърна се с лице към нея Уин, - предпочи­

- Сега пък твърдиш, че съм сгрешил, така ли?

там да ми измъкнат семенната течност през катетър.

- Не, твърдя, че си излъгал и си прикрил истината.

Още едно намигване.

Думите ми го накараха да спре. Наклони фенерчето на­

- Това е префърцунен начин да кажеш „да" ли?

долу. Другите сториха същото. Той се огледа, кимна с гла­

Обърнах се пак към Мандърсън:

ва на няколко приятели, като търсеше подкрепата им. Не

- Можете ли да ми разкажете за катастрофата?

ми пукаше. Не отлепвах очи от него. Уин вече пресмяташе

- Всъщност кой си ти?

силите. Знаех, че е въоръжен. Не ми показа оръжието си, а

- Приятел на катастрофиралата.

на мен ми бе известно, че в Обединеното кралство трудно

- Глупости на търкалета.

се придобива законно право за притежаване на оръжие.

- Как така?

Ала Уин носеше поне един брой огнертрелно оръжие в

Той отпи голяма глътка от чашата си. Бананарама свър­

себе си.

шиха песента си. Последва класическата балада на Дюран

Мислех, че няма да му потрябва.

Дюран „Спаси молителя". На бара се възцари тишина. Ня-

- Разкарай се - изрече той.

110

111

- Ако ме лъжеш, ще разбера.

- Десет години по-късно? Пожелавам ти успех! Освен

П Е Т Н А Й С Е Т А Г Л А В А

това нямам нищо общо с протокола. Когато пристигнах,

вече се бяха погрижили.

- И какво би трябвало да означава това?

- Не бях първият, когото бяха повикали, момченце.