Изгубена завинаги

на слушалката, каза нещо и прекъсна разговора.

1 Район в Южен Лондон. - Б. пр.

- Много ли си уморен? - попита ме той.

2 Английската дума "crack" означава още „кокаин". - Б. пр.

- Защо, какво има?

3 Персонажи от романа на Чарлз Дикенс „Оливър Туист". - Б. пр.

104

105

хлен зид. Стигнахме до една мръсна кръчма на име „Без­

Сякаш видеофилмът е бил заснет отново, но с актьорите от

грижният шепот". Мисълта ми тутакси отскочи към песен­

„Златните момичета".

та на Джордж Майкъл и Ендрю Риджли1 и към известните

Безумието свърши, Бананарама1 пристигнаха и запяха

й стихове, в които съкрушеният донжуан тъжи, задето

как искат да бъдат нашата Венис, ще рече Венера - огънят

никога повече няма да може да танцува, тъй като „гузните

в нас, нашето желание.

нозе не усещат ритъма". Отнесох се далеч в осемдесетте го­

- Думата „Венис" - каза Уин и ме сръга в ребрата.

дини на XX век. Според мен наименованието нямаше нищо

- Какво? - викнах през какофонията от шумове.

общо с песента, затова пък имаше много общо с любовните

- Като малък - заобяснява той - мислех, че пеят: „Аз

авантюри.

съм твоят пенис". Това ме смущаваше.

Но не беше така.

- Благодаря ти, че го сподели с мен.

Отворихме вратата и влязохме - сякаш попаднахме в

Уловките може да бяха и от новата вълна на осемдесе­

друго измерение. Навън се плиснаха звуците на щурия кла­

тте, ала това си оставаше бар за работническата класа, в

сически хит „Нашата кръчма" заедно с две двойки, здраво

който мускулести мъже и видели какво ли не жени идваха

прегърнали се един друг, сякаш да запазят равновесие, а

след трудовия ден и, каквото ще да казвате, бяха заслужили

не от неизмерима обич. Из въздуха се носеше ароматът на

забавленията си. Бе невъзможно да се преструваш на човек,

цвъртящи наденички. Подът лепнеше. Всички говореха

чието място е тук. Макар да носех джинси, не принадлежах

на висок глас, беше претъпкано с посетители и очевидно

към класата на тези хора. А пък Уин дразнеше погледа като

дотук не достигаше никакъв закон за забрана на тютюно­

парче торта в магазин за здравословна храна.

пушенето на обществени места. Обзалагам се, че на тази

Постоянните клиенти - някои от които носеха под­

улица в сила бяха влезли много малко закони.

плънки и тесни кожени вратовръзка, с пригладени назад с

брилянтин коси - го гледаха на кръв. Винаги ставаше така.

Кръчмата бе част от Новата вълна, което ще рече Ста­

Бяхме наясно с очевидните предразсъдъци и стереотипи

рата вълна, и се гордееше с това. На широкоекранния те­

и Уин не предизвикваше съчувствие, но още щом го зър­

левизор се бе настанило киселото лице на Джъд Нелсън2.

неха, хората го намразваха. Нищо чудно, защото съдим за

Сервитьорките маневрираха сред веселата тълпа - носеха

околните по външния им вид. В лицето на Уин останалите