Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
- Опитвам се да защитя детето си.
Това щеше да е истинско чудо, разбира се. Да открия
Карън отново я погледна слисано.
нещо за Мириям. Може би снимки. Освен това записах си
- За какво говориш?
номерата на сметките, на кредитната карта, телефонните
- Какво стана с Мириям? - попита Териса.
номера. Трябва да изтръгнем някаква информация от тях.
Карън я изучаваше с поглед. После се обърна към мен,
Надявах се да открия дневник с датите на насрочени срещи,
сякаш търсеше здрав разум в страничния наблюдател. Аз
ала такъв липсваше.
гледах строго.
Попаднах на няколко фотографии, на които, както раз
- Видя ли я онази нощ?
бирах, бяха снети Карън, Рик и синът им Матю.
Ала Карън Тауър не отговори. Отвори плъзгащите се
- Това ли е Рик? - попитах.
врати и се сля с тълпата опечалени.
Тя кимна с глава.
Не знаех какво да правя със снимката му. Той имаше ве
личествен нос, воднисто сини очи и мръсноруса коса, нещо
средно между чуплива и непокорна. Всички правят така -
виждаш бившия и го грабваш. Понечих да сторя същото,
но изведнъж се спрях. Върнах фотографиите обратно на
Ш Е С Т Н А Й С Е Т А Г Л А В А
мястото им и продължих обиска. Нямаше други снимки. Не
зърнах фотография на русата му дъщеря, която да е крил с
години. Нямаше и стари снимки на Териса.
Обърнах се и видях лаптопа върху шкафа.
Щом Карън излезе от гостната, аз се приближих до пи
- Колко време имаме още? - попитах аз.
салището.
- Ще пазя на вратата.
- Какво правиш?
Щракнах върху МАКБУК. Появи се само след секунди.
- Душа - отвърнах.
Кликнах на иконката най-долу. На екрана светна календарът
Писалището беше от махагоново дърво, със златно
му. За миналия месец нямаше нищо. Вдясно в колонката „Не
ножче за отваряне на писма, което се сгъваше надве и се
отложни задачи " имаше само едно напомняне. Там пишеше: превръщаше в увеличително стъкло. Разрязаните пликове
стояха вертикално върху старинни поставки с гнезда. Не се
ОПАЛ
гордея със следващата си постъпка, ала и не си посипвам
ххк
главата с пепел. Извадих мобилния си телефон. Онзи, кой
4714
то ми бе дал Уин - в него бе вграден доста чувствителен
фотоапарат. Започнах да разгръщам писмата и да ги фото
Нямах представа какво може да означава това, ала напи
графирам.
саното бе класифицирано като „Много важно ".
В пликовете имаше сметки от кредитни карти. Нямах
- Какво има? - попита Териса.
време да прегледам всичките, при това имах нужда само
Изчетох НЕОТЛОЖНИТЕ ЗАДАЧИ и я попитах дали
от номерата им. Видях телефонни сметки (това ме инте-
знае какво означава написаното. Тя нямаше представа.
120
121
Времето летеше. Помислих си дали да не изпратя по елек
усмихнат и държеше сина си близо до себе си. Пот капе
тронната поща написаното до Есперанца, но това можеше
ше от челото му. Можех да се обзаложа, че е останал без
да се забележи. Тогава? Разбира се, Уин имаше няколко
дъх, но изпитва див възторг. Четиригодишният Матю се бе
анонимни електронни адреса. Изпратих му данните и от
сгушил в баща си - на ръцете му бяха нахлузили грамадни
календара, и от адресната книжка. Прехвърлих се на ИЗ
ръкавици от онези, които носят вратарите - мъчеше се да
ПРАТИ и после изтрих изпратеното, за да не го види някой.
изглежда сериозен и аз си казах, че това хлапе ще израсне
Не съм ли умен?
без усмихнатия си баща; помислих си и за Джак - още едно
Ето ме - ровя се из вещите на мъж, който наскоро е бил
момче, което щеше да расте без баща си, - после си спом
убит, докато вдовицата и синът му плачеха в съседната
них за собствения си баща, за това колко много го обичах и
стая. Какъв герой! Може би на излизане трябваше и да за
как все още имах нужда от него, и затворих файла.
бия и един ритник в задницата на добрата стара Кейси?
Промъкнахме се към изхода, без да се сбогуваме. Поглед
- Кой е Марио, за когото говорехте? - попитах.
нах назад и забелязах малкия Матю, отпуснал се на стола в
- Марио Контуци - отвърна Териса. - Най-добрият при
ъгъла. Беше облечен в черно костюмче.
ятел на Рик, помощник-продуцент. Работеха заедно.
На четиригодишните не им отиват черни костюми. На
Потърсих името му в адресната книжка. Бинго! Вкарах
четиригодишните им отива да се правят на вратари, сгуше