Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
На сутринта двамата с Териса се отправихме към дома
- Кой пристигна пръв?
на Карън Тауър, а Уин щеше да се срещне с „адвокатите"
Той поклати глава:
си, за да уточнят някои законови положения, като например
- Нали твърдиш, че госпожа Колинс те е изпратила?
да проучат протоколите от автомобилната катастрофа и -
Внезапно си бе спомнил името й, както и факта, че е
Боже, дори не искам да мисля за това! - да разберат какъв е
била омъжена.
начинът за ексхумация на трупа на Мириям. Взехме черно
-Да.
лондонско такси, чието обслужване, за разлика от такситата
- Е, тогава на нея й е известно. Или попитай приятелка
по света, е едно от простите удоволствия в живота. Териса
та й, която се е обадила.
се бе съсредоточила и изглеждаше удивително добре. Бях й
Оставих думите му да минат покрай ушите ми. После
разказал за разговора си с Найджъл Мандърсън в кръчмата.
попитах:
- Според теб жената, която е сигнализирала, е била Ка
- Как се казва приятелката й?
рън Тауър, така ли? - попита тя.
- Проклет да съм, ако знам. Виж, ще ти се да въртиш на
- Че кой друг?
празни обороти, така ли? Току-що бях подписал рапорта.
Тя кимна с глава, ала не ми отговори. Няколко минути
Повече нищо не ме интересуваше. Прибрах си жалката пен-
изминаха в мълчание, после Териса се наведе напред и рече:
сийка. Вече нищо не могат да ми сторят. Да, спомням си,
- Оставете ни на следващата пряка.
разбра ли? Отидох на местопроизшествието. Приятелката
Шофьорът се подчини. Тя тръгна надолу по улицата.
й беше богато момиче, но не помня името й. Съобщи го на
Бил съм в Лондон само няколко пъти, така че не можех да
някого по-горе. Един от началниците ми вече бе пристиг
твърдя, че познавам района, но това не бе адресът на Карън
нал - скапанякът на име Реджиналд Стъбс, ала не си прави
Тауър. Териса застана на ъгъла. Слънцето бе започнало да
труда да му се обаждаш, защото ракът го разяде преди три
прежуля. Тя засенчи с длан очите си. Аз чаках.
години, слава на Бога. Отнесоха тялото на малкото моми
- Ето тук се случи - каза Териса.
ченце. Откараха майката в болницата. Това е всичко, което
Едва ли имаше по-безлично място от това.
знам.
- Не съм идвала оттогава.
Не виждах защо би трябвало да е идвала, но не казах
- Ти видя ли момиченцето? - попитах го аз.
нищо.
Той вдигна очи от чашата си.
- Излязох от тази стръмна улица. Карах твърде бързо.
- Какво?
Един камион навлезе в платното, в което карах - посочи с
- Каза, че са отнесли тялото на малкото момиченце. Ти
пръст тя. - Опитах се да отбия встрани, но...
наистина ли го видя?
Огледах се, сякаш се стараех да зърна някоя дреболия,
- Беше в найлонов чувал, за бога! - отвърна. - Но, съ
останала от трагедията преди цяло десетилетие - следи
дейки по количеството кръв, нямало е какво толкова да
от спирачки или нещо от този род. Нямаше нищо. Териса
видя, дори да бях надникнал в чувала.
тръгна по улицата. Аз я настигнах.
- Домът на Карън - е, да, домът на Рик и Карън, нали
така? - се намира долу на колелото вляво - каза тя.
112
113
- Как предпочиташ да постъпим?
малко време да си поплаче. След няколко минути Териса
- Какво имаш предвид?
дойде на себе си. Пак ме хвана за ръката.
- Искаш ли аз да отида при нея? - попитах.
Отправихме се към всекидневната. Петнайсетина души
- Защо?
се бяха подредили един след друг и чакаха реда си да изка
- Може би като съм сам, ще измъкна повече информа
жат съболезнования.
ция.
Шушуканията и любопитните погледи започнаха в мига,
Териса поклати глава:
в който прекрачихме прага. Не се бях замислял, но Териса
- Няма. Просто бъди до мен, става ли?
бе бившата съпруга на починалия, изчезнала от близо десе
- Става.
тилетие, а сега се намираше в дома на настоящата му жена.
Пред къщата на „Роял Кресънт" се бяха събрали десети
Езиците започнаха да се въртят на пълни обороти, че как
на души. Опечалени. Не го бях предвидил. А би трябвало,
иначе?
Рик Колинс бе мъртъв. Ще идват хора да утешават вдови
Хората направиха път и една жена, облечена в елегантна
цата и да изкажат съболезнованията си. Териса колебливо
черна рокля - според мен вдовицата, - се приближи към
застана пред стъпалата пред къщата, но миг след това здра
нас. Беше хубаво миньонче и с големите си зелени очи
во ме стисна за ръката.
приличаше на кукла. В нея имаше нещо и от Тюзди Уелд1.