Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
- Ще ми се краят да беше по-добър, и за двама ви.
седмици. Когато го питах къде е бил, ще ми се озъби, след
- Имаме син, казва се Матю - каза Карън. - На четири
ващия миг ще се държи много мило, ала няма да ми каже.
години е.
Или ще ме излъже нещо.
-Чух.
Териса продължаваше усилията си да се ориентира в
- А как разбра за убийството?
обстановката.
- Бях в Париж - обясни Териса.
- Сам бе толкова сладък - каза тя.
Думите й предизвикаха реакция у Карън. Тя запремигва
- Всъщност не го познавах много добре - забеляза Ка
с очи и изправи гръб.
рън. - Посещавали сме го един-два пъти, а той беше болен
- И през цялото време си била там?
и не можеше да идва у нас.
- Не е така.
Териса тежко преглътна и се опита да се върне обратно
- Тогава не съм сигурна, че те разбирам.
на въпроса.
- Рик ми се обади - каза Териса.
- Значи Сам се самоубива, а Рик потъва в работа?
-Кога?
- Нещо такова, да.
116
117
- И не иска да ти каже какво разследва?
Време беше да минем на въпроса.
-Да.
- Трябва да те попитаме за автомобилната катастрофа -
- Не попита ли Марио?
започна Териса.
- И той нямаше да каже.
Думите й сякаш я уцелиха право в сърцето. Очите й
Не попитах кой е Марио. Сметнах, че по-късно Териса
се изцъклиха и загледаха смаяно, нефокусирано. Не бях
ще ме информира.
сигурен за думата „катастрофа" - дали Карън ще разбере
Териса продължи, като върна лентата назад:
въпроса на Териса. Очевидно го бе разбрала.
- Имаш ли представа върху какво работеше Рик?
- Какво за нея?
Карън изучаващо я гледаше.
- Била си там. Имам предвид на местопроизшествието.
- Добре ли се беше скрила, Териса?
Карън не й отговори.
- Доста добре.
- Там ли беше?
- Може да е работил върху това. Да се е опитвал да те
-Да.
открие.
Териса се сепна от отговора й.
- Нямаше да му отнеме месеци.
- Никога не си го споменавала.
- Сигурна ли си?
- Защо да ти казвам? Помисли си - кога да го направя?
- Но дори да е така, защо ще го прави?
Не сме говорили за онази нощ. Никога. Ти се събуди от
- Опитвам се да не проявявам ревност в случая - забеляза
комата. Какво трябваше да ти кажа? „Здрасти, как си, бях
Карън. - Но според мен, ако се случи нечий баща да се само
на местопроизшествието."
убие, това би поставило под съмнение приоритетите на сина.
- Разкажи ми какво си спомняш.
Териса се намръщи.
- Защо? Има ли някакво значение?
- Нима мислиш, че...
- Разкажи ми.
Карън сви рамене.
- Обичам те, Териса. И винаги ще те обичам.
- Едва ли - усъмни се Териса. - Но дори да смяташ, че
Нещо помежду им се промени. Забелязах го в жестовете
Рик се е опитвал - знам ли? - да се свърже с мен или да ме
й. Може би се стегна физически. Най-добрата й приятелка
върне обратно при себе си, защо ще твърди, че въпросът не
бе на път да изчезне и на нейно място да се появи съпер
търпи отлагане?
ницата.
Карън се замисли.
- И аз те обичам.
- Къде се намираше, когато той ти се обади?
- Не е минал и ден без да си мисля за теб. Но ти си отиде.
- В едно забутано място в северозападната част на Ан
Имаше си причини за това, изпитваше твърде голяма болка
гола.
и така реши. Тръгна си. Изградих живота си с този мъж.
- И щом ти е казал, че не търпи отлагане, ти си захвър
Имахме проблеми, но Рик бе целият ми свят. Схващаш ли?
лила всичко и ето те тук, така ли?
- Разбира се.
-Да.
- Обичах го. Той бе баща на сина ми. Матю е само на
Карън разпери ръце, за да покаже, че това обяснява
четири години. А някой го лиши от баща.
всичко.
Териса просто чакаше.
- Не ме излъга, когато настоя да дойда в Париж, Карън.
- Сега сме в траур. Справям се някак си. Опитвам се да
Карън не беше толкова убедена. Ако преди беше тъжна,
събера парчетата от разнебитения си живот и да защитя де
сега изглеждаше разнебитена. Териса хвърли поглед към
тето си. Така че, съжалявам. Няма да говоря за автомобилна
мен. Аз кимнах с глава.
катастрофа, станала преди десет години. Не и на този ден.
118
119
Тя се изправи. В думите й имаше логика и все пак нещо
ресуваше) и сметки за електричество (това - не). Отварях
в гласа й биеше на кухо.
чекмеджетата и се ровех в тях.
- И аз се мъча да направя същото - забеляза Териса.
- Какво търсиш? - попита Териса.
- Какво?
- Плик с надпис: „ВАЖНАТА УЛИКА Е ВЪТРЕ".