Изгубена завинаги

- Коя част от думата „неоткриваем" те смущава?

рих, е поне с десет години по-възрастен от мъжа на фото­

Берлеан вдигна още на първото позвъняване.

графията. Външно е променен - бръсната глава, различна

- Колегите ми искат да те задържат.

форма на носа. Но като цяло мога да кажа, че съм сигурен.

- Е, чаровно момче съм, нали?

Мълчание.

98

99

- Берлеан?

Т Р И Н А Й С Е Т А Г Л А В А

- Наистина бих искал да се върнеш в Париж.

Не ми хареса начина, по който произнесе фразата.

- Не, съжалявам, но не мога - отговорих.

Отново мълчание.

- Кой е той? - попитах.

Когато пристигнахме в хотел „Клариджис" в Лондон,

- Не можеш да се справиш сам - отвърна той.

беше вече късно. Уин бе резервирал луксозен апартамент.

Погледнах към Уин и рекох:

Той разполагаше с просторна всекидневна и три огромни

- Ще ми помогнат.

спални, всички с двойни легла с балдахин и с онези чудни

- Едва ли ще ти е достатъчно.

мраморни вани с душове, от които водата те облива целия

- Не си първият, който ни подценява.

като тропически дъжд.

- Знам с кого си. Познавам състоянието и репутацията

Отворихме френските прозорци. От терасата се откри­

му. Не са достатъчни. Може и да си добър в издирването

ваше великолепен изглед към покривите на Лондон, но,

на хора, може да помагаш на спортистите, когато си имат

честно казано, беше ми писнало от красиви гледки. Териса

работа със закона, но няма как да се справиш с това.

се движеше сковано като мъртва. Но настроението й се

- Ако не бях толкова печен - казах му, - щях още тук да

промени и сега се бе превърнала в жена, която се вълнува.

пукна от страх.

Беше несъмнено поразена, ала в същото време и обнадеж­

- Ако не беше такъв инат, щеше да се вслушаш в думите

дена. Според мен надеждата я плашеше най-много.

ми. Пази се, Майрън. Дръж връзка с мен.

- Искаш ли да се прибереш вътре? - попитах аз.

И прекъсна разговора. Обърнах се към Уин.

- Дай ми една минута.

- Не можем ли да препратим снимката на някого, който

Не бе нужно да съм непременно специалист по езика

би могъл да ни каже кой е този мъж?

на тялото, за да ми стане ясно, че всеки неин мускул се бе

- Имам договор с Интерпол - рече Уин.

свил и застинал, сякаш тя се защитаваше от нещо. Стоях до

Ала не гледаше в мен. Бе впил очи някъде над рамото

френските прозорци и чаках. Нейната спалня бе в оранжево

ми. Обърнах се. Той отново се взираше в телевизионния

и синьо. Хвърлих поглед към леглото с балдахина и може

екран.

би направих грешка, защото в същия миг пожелах да я взе­

Териса още седеше там, ала решителността й се бе изпа­

ма, да я отведа в меката постеля и с часове да я любя.

рила. Беше навела глава и хлипаше. Опитах се да разбера

Добре де, никакво може би. Беше грешка. Но...

думите й, ала те бяха изкривени от риданията й. Уин взе

Когато си призная на глас нещо подобно, Уин ме нарича

дистанционното и увеличи звука. Териса повтаряше едно и

непораснало момиченце.

също и когато се свлече от дивана, вече можех за различа

Взирах се в голото й рамо и си спомних деня, в който се

думите й.

върнахме от онзи остров, в който тя пристигна в Ню Джър-

- Моля те - умоляваше висшите сили Териса. - Моля те,

си и ми помогна, а после се усмихна, наистина се усмихна

нека да е жива.

за първи път, откакто я познавах, и тогава си казах, че бих

могъл да се влюбя в нея. Обикновено започвам връзките си

като, ами, да, като някое момиче, след дълго обмисляне. Но

този път идеята ме обсеби, Териса се усмихна и онази нощ

двамата се любихме по различен начин, малко по-нежно от

преди, а когато свършихме, аз я целунах по голото рамо,

100

101

после тя заплака, също за първи път. Усмихна се и заплака

сандъче. Чувствах се изтощен след всичко преживяно през

за първи път, откакто бе с мен.

деня, който завърши с полет до Лондон. Трудно можеше

Няколко дни по-късно вече я нямаше.

да се повярва, че същата сутрин бях кацнал в Париж. Ала

Териса се обърна и ме погледна така, сякаш четеше мис­

не исках да изляза от стаята. Харесваше ми да си седим с

лите ми. Най-после двамата влязохме във всекидневната с

Уин просто така. В чашата в ръката му имаше глътка ко­

цилиндричните сводове и чистия дъсчен под. Огънят в ка­

няк. Обикновено предпочитах да пийна нещо с шоколад,

мината пращеше. Уин, Териса и моя милост се настанихме