Изгубена завинаги

- Относно теб и госпожица Колинс на самолета. Ти,

- Трябва да започнем да разследваме и катастрофата -

скъпи ми приятелю, гледаш на секса като на акт, изискващ

напомних аз. - Да се опитаме да получим полицейските

емоционална компонента. Аз - не. За теб самият акт, неза­

протоколи, да поговорим със следователите, такива неща.

висимо колко е физически лековат, не е достатъчен. Но аз

Те се съгласиха с мен. Разговорът ни продължи така, ся­

гледам на него от съвършено различен ъгъл.

каш се канехме да рекламираме нова стока, а не се чудехме

- От ъгъл, който обикновено включва различни ракурси

дали дъщерята на Териса, която бе „загинала" в катастрофа,

на камерата - забелязах аз.

не е оживяла. Само като си го помислиш и те обхваща лу­

- Това беше добре. Но нека продължа. За мен актът меж­

дост. Уин се зае да звъни по телефона. Научихме, че Карън

ду двама души, които „правят любов" - използвам твоята

Тауър, съпругата на Рик Колинс, все още обитава същата

терминология, тъй като що се отнася до мен, бих могъл да

къща в Лондон. Двамата с Териса щяхме да наминем сут­

кажа „чукат се", „свалят се" или „се гушкат", - та за мен

ринта и да поговорим с нея.

този свещен акт е изумителен. Нещо повече - той съдържа

Малко по-късно Териса изпи две таблетки валиум,

в себе си всичко. Всъщност според мен актът е най-добър,

влезе в стаята си и затвори вратата. Уин отвори някакво

най-чист, ако щеш, когато е пълен, когато е завършен в са-

102

103

мия себе си, когато не е разводнен с някакви си там емоции.

- Полицаят, разследвал катастрофата с колата на Тери­

Следиш ли мисълта ми?

са, се казва Найджъл Мандърсън, понастоящем пенсионер.

- Аха - отвърнах.

Един от хората ми ме уведоми, че в момента се налива в

- Става въпрос за избор. Това е. Ти виждаш нещата по

някаква кръчма на „Колдхарбър Лейн". Та, ако желаеш,

един начин, аз - по друг. Не може да се каже кой е по-до­

можем да го посетим.

бър.

- Да тръгваме - съгласих се аз.

Погледнах го.

- Това ли е гледната ти точка?

- Когато бяхме на самолета, гледах те как разговаряш с

Териса.

- Вече ми каза.

- Искаше ти се да я прегърнеш, нали? След като пусна

Ч Е Т И Р И Н А Й С Е Т А Г Л А В А

бомбата, дощя ти се да протегнеш ръка и да я утешиш. Тък­

мо тази емоционална компонента разисквахме току-що.

- Не те разбирам.

- Когато двамата сте се усамотили на онзи остров, сек­

„Колдхарбър Лейн" е улица в Южен Лондон, дълга око­

сът между вас е бил изумителен и чисто физически. Почти

ло километър-километър и половина, която се слива с „Кам-

не сте се познавали. И все пак тези дни на острова са ви до­

бъруел" в посока Брикстън1. Лимузината ни остави пред

несли спокойствие и утеха, излекували са ви. А сега, когато

доста оживена кръчма, наречена „Слънцата и гълъбите",

в отношенията ви са намесени и чувства, когато ти се ще

която се намираше току в края на Камбъруел. Сградата бе