Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Да, това ми е ясно. Със Зоуи всичко се оплеска и т.н.. но ти трябва да се стегнеш.
Опитвам се.
- Постарай се повече. Зоуи се нуждае от теб. Знам. че не си с нея, но имам чувството, че можеш да й помогнеш. Така че трябва да използваш здравия си разум.
Крамиша я погледна така настойчиво, че на Стиви Рей й се прииска да се размърда:
- Както вече казах, опитвам се.
- Забъркала си се в нещо шантаво'7
-Не!
Сигурна ли си? Понеже това с за теб. — Крамиша откъсна лист от розовата си тетрадка с нещо написано на него.
- И ми изглежда като цяла купчина шантави работи.
Стиви Рей издърпа хартията от ръката й:
- Мамка му, защо просто не каза. че носиш някое от стихотворенията си?
Тъкмо щях да стигна дотам. Крамиша скръсти ръце и се подпря на вратата, очевидно очаквайки Стиви Рей да прочете стихотворението.
- Каниш се да ходиш някъде ли?
- Не. Останалите закусват. А, без Далас, Той тренира фехтовка е Дракона, макар че учебните занимания не са възстановени официално. А аз не виждам смисъл да си давам зор, така че не ми е ясно той защо го прави. Както и да е. Просто го прочети. Никъде няма да ходя.
Стиви Рей въздъхна тежко. Стиховете на Крамиша обикновено бяха объркани и абстрактни, но също така ипророчески. И понеже това бе очевидно за нея, стомахът й се сви на топка.
Тя започна да чете с нежелание:
Червената пристъпва в Светлина Препасала слабини в очакване На апокалиптичната борба
Мракът под различни форми се прикрива Отвъд цвета и маската му надникни Отвъд емоциите бурни
С нещо щом се съюзиш.
Знай, със сърцето си ще платиш Но доверие не ще получиш Додето Мрака не отпратиш
С душата гледай, не с очите.
Със звяр щом искаш да танцуваш Под маската му надникни
Стиви Рей поклати глава и погледна към Крамиша, после отново прочете стихотворението. Бавно, с огромното желание сърцето й да спре да тупти така силно и да не издаде колко гузна се почувства изведнъж. Крамиша беше права, очевидно пророчеството се касаеше до нея. Всъщност бе очевидно, че е за нея и Репхайм. Слава Богу, че не се споменаваше нищо за крила и човешки очи в прав текст.
- Видя ли какво имам предвид, като казах, че се отнася за теб?
Стиви Рей се взря в умните очи на Крамиша:
- Е, ясно е, че е за мен. Още от първия ред се вижда.
И аз така си помислих, макар никой да не те е наричал Червената.
- Логично е - каза Стиви Рей бързо, опитвайки се да не мисли за гласа на Репхайм, който я наричаше „Червената“.
- Аз съм единственият червен вампир, така че явно става дума за мен.
- И аз това си помислих, макар че е пълно с разни намеци за зверове и т.н. Трябва да погледна пак онази част за опас-ването на слабините, защото звучи някак сексуално, но в крайна сметка се казва просто да се приготвиш за борба.
- Да, големи борби стават напоследък каза Стиви Рей и погледна пак стихотворението.
Явно има и още нещо, нещо гадно, за което трябва да внимаваш. - Изведнъж тя се закашля многозначително и Стиви Рей неохотно вдигна поглед към нея. - Кой е той?
-Той?
Крамиша скръсти ръце пред гърдите си:
Не се дръж с мен като е глупачка. Той. Този, за когото в стихотворението се казва, че ще му дадеш сърцето си.
- Нямам намерение да правя нищо подобно!
- Охо, значи ти си наясно кой е - каза Крамиша и потро-па с върха на леопардовия си ботуш. - И определено не е Далас, защото не би реагирала така. Всички са наясно, че между вас има нещо. Така че кой е другият?
- Нямам представа. Аз не виждам друг освен Далас. А и повече се притеснявам за онези части, в които се говори за Мрак и други подобни - излъга Стиви Рей.
Крамиша изсумтя:
Виж, ще взема това и ще си помисля - каза Стиви Рей и напъха листа в джоба на дънките си.
Нека да позная, искаш да си трая за него, нали? - попита Крамиша и отново потропа с ботуш.
Да, защото искам да се опитам да... - Извинението избяга под зоркия поглед на Крамиша. Стиви Рей въздъхна дълбоко и реши да каже колкото се може повече от истината. - Не искам да казваш нищо за стихотворението, защото съм се забъркала в едни истории с момчета и ако точно сега се разчуе, това ще прецака нещата между мен и Далас. Особено след като не съм много сигурна какво точно се случва между мен и този, другият.
- Това вече е друг о. Бъркотия е момчета може да се окаже наистина голям проблем. Както майка ми казва, не трябва да си развяваш личния живот пред всички.
- Благодаря ти, Крамиша. Оценявам го.
Чакай малко - вдигна ръка Крамиша. - Никой не е казал, че с това приключваме въпроса. Стихотворението ми е важно. А то се отнася и за други неща, не само за твоя личен живот. Така че както казах, оправяй бъркотията и гледай да използваш здравия си разум. Всеки път, когато трябва да напиша думата Мрак, ме побиват тръпки.