Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
— Да, наистина, много е млада. — Лара се замисли загрижено за сестрата, която едва познаваше. — Мисля, че трябва да настояваме да изостави цялата тази работа. В края на краищата, тя има дете в комуната и най-важното е да я убедим, че малката Чайна се нуждае повече от нея, отколкото от нашия луд план.
— Права си — съгласи се Кас. — Ще опитам да се свържа с нея.
— А какво става с Рио? Знаеш ли нещо за нея?
— Получих телеграма, в която пише „Успехът е сигурен“. Но ме притеснява Бет. Както знаеш, договорката ни е да се обаждаме всяка сряда. Ако не мога да се свържа с нея до утре, ще отида до къщата и ще се направя на нейна роднина.
— Добре — съгласи се Лара. — Освен това Енцо Басалино е в Ню Йорк. Поради това съм тук.
Кас се разтревожи още повече.
— Господи, надявам се Дъки да не разбере. Той все бърбори, че има един-единствен начин да се реши проблема.
— Знам, че все си мисли за убийство — рече Лара, учудвайки се сама на хладния си глас. — Но нашият план е най-добър.
Затвори, отиде в банята, среса разкошната си буйна коса и си нанесе лек грим.
Изглеждаше уморена и се безпокоеше за Бет. По-малката й сестра беше толкова невинна, необиграна. Бет се беше изолирала в комуната през целия си живот, а сега се беше затворила в къща с опасен гангстер. Кас трябваше да я изведе от играта. Не можеше и да става дума за друго развитие.
След това Лара си помисли за Ник. Трябваше да го мрази, но не беше така лесно. Смешното беше, че вместо да го намрази, откри, че го харесва — чисто, естествено харесване, което няма нищо общо с пари, положение или титла. Господи! Ако не беше така, колко по-лесно щеше да бъде всичко. Въпреки всичко, предстоеше й работа. И ако Бет излезеше от играта, за нея щеше да бъде по-отговорно.
Франк пристигна в хотела с Голи и Сегал. Двамата го придружаваха навсякъде, бяха неговата охрана, неговата сигурност. Така, както нещата бяха тръгнали в Ню Йорк, се създаваше повсеместен проблем. Само предната седмица един от основните му „изпълнители“ беше застрелян с пистолет посред Манхатън. Той не искаше да рискува. Голи и Сегал му струваха огромни пари на седмица, но си заслужаваха.
Много пъти досега Енцо беше използвал този хотел и подготовката му за гарантиране на сигурността беше както всеки път. Целият трети етаж беше недостъпен, освен за членовете на обкръжението му, които трябваше да са първи под ръка. Дори Франк трябваше да използва сложни пароли, въпреки че всичките мъже, с които пътуваше Енцо, познаваха Франк от бебе.
Енцо не вярваше на нови лица. Поддържаше постоянна армия от двайсет и пет души, които бяха с него от много години и бяха винаги готови да се отзоват на повикването му. Франк неведнъж му бе възразявал за това.
— Та те са стари типове, какво ще могат да направят за теб, ако изпаднеш в беда? Едва носят пистолет, да оставим настрана да го използват.
Енцо се изсмиваше в лицето му:
— Тези „стари типове“, както ги наричаш, са по-упорити и умни, от който и да е смотаняк от тия, дето обикалят край тебе. Аз съм сигурен, че не мога да бъда достигнат, а ти също ли си сигурен?
Но Франк се чувстваше в достатъчна безопасност с Голи и Сегал. Те бяха млади и бързи. Беше ги виждал как действат.
В хотела бащата и синът се поздравиха топло. Целунаха се и се прегърнаха силно по италиански обичай.
Енцо потупа Франк по рамената и отстъпи крачка назад да го огледа.
— Изглеждаш окей — каза той. — Как е малкото момиче? Май е готова да пръкне следващото? — Харесваше много своята снаха.
Франк кимна утвърдително.
— Анна Мария е прекрасна. Очаква с нетърпение да се види с теб. — Но в момента не мислеше за своята жена. Мислеше за Бет.
— А дечурлигата? Подскачат ли от нетърпение да видят тяхното деденце?
— Да-а, татко. Довечера ще вечеряме. Ана Мария сега приготвя любимите ти спагети, фрикадели и други неща.
— Много добре. — Енцо направи кратка пауза, през която лицето му стана сериозно. — Много съм загрижен за това, което чувам напоследък.
Франк се обърна към прозореца и втренчи поглед навън.
— Всичко е под контрол — рече той със стегнато гърло.
— Чудя се дали Томазо Виторелли щеше да се съгласи с теб — каза Енцо с мек тон, след което добави по-сурово: — Няма да говорим дрънканици само за това, Франк. Не съм дошъл тук да си губя времето. — Намръщи се. — Няма смисъл да разговаряме сега. Ще го обсъдим довечера, като дойде Ник.