Колчан, пълен със стрели

Капитанът седеше нервно на терасата, сложил предпазните кори, готов всеки миг да влезе в игра. Погледна надолу към олисялата глава на баща си, който бъбреше с един бивш капитан на Англия. И двамата бяха отбелязали стотица в традиционния мач между двата университета. Капитанът надяна ръкавици и бавно пое надолу по стъпалата, като се мъчеше да изглежда невъзмутим; през целия си живот не се бе чувствал толкова напрегнат. Когато мина покрай баща си, възрастният човек извърна смугло лице към своето единствено дете и се усмихна. Тълпата съпроводи капитана със сърдечни аплодисменти до линията за батиране. Той отново зае позиция, закривайки средното и лявото стълбче на вратата и се приготви да посрещне атаката. Нахъсаният Потър, който бе „изчистил“ капитана така безцеремонно през първия ининг, го атакува мощно с надеждата отново да го елиминира на нула. Хвърли великолепна първа топка със замах, който тръгна от нивото на краката му, и уцели капитана с глух звук в предната предпазна кора.

— Въъън! — изкрещя Потър заедно с поддръжниците на Кеймбридж, които скочиха на крака.

Капитанът отправи поглед към рефера, който извади ръце от джобовете си и премести камъчето от едната си длан в другата, за да му напомни, че поредната топка е била хвърлена. Но не прояви никакъв интерес към апела. Сред членовете в павилиона се разнесе въздишка на облекчение. Капитанът успя да довърши оувъра и се върна за обяд, без да е отбелязал точка, но все още в игра, с резултат от 24 точки при един елиминиран играч за своя отбор.

След почивката Потър отново зае позиция за атака. Отри кожената топка в панталоните си, които вече бяха изцапани с червено, и се хвърли напред още по-яростно, отколкото в началото на играта. Изстреля своя снаряд с цялата злост, на която бе способен, но не премери добре силата си и ударът се оказа твърде къс. Капитанът се изпъна назад и задържайки бухалката в хоризонтално положение, отпрати топката към лявото очертание на терена, отбелязвайки четири точки, и от този момент нататък имаше вид на човек, когото никой не може да отстрани от линията за батиране. Постигна своите петдесет за седемдесет и една минути и в 10:04 отборът на Оксфорд излезе в почивка за чай с резултат 171 точки при петима елиминирани играчи; до момента капитанът бе отбелязал 82 точки и продължаваше да е в игра. Младежът не погледна баща си, когато изкачи стъпалата на терасата. За да го стори, му трябваха още 18 ръна и тогава отборът му щеше да е непробиваем. През почивката не сложи нищо в уста и не разговаря с никого.