Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
Мачът завърши с отсъдено равенство.
Нарушен порядък
Септимий Хораций Корнуолски се оказа недостоен за името си. С такова име той трябваше да е министър на кабинет, адмирал, или най-малкото селски дякон. Всъщност Септимий Хораций Корнуолски бе просто исков разпоредител в главния офис на застрахователна компания „Пруденшъл“ ООД, на „Холборн Барс“ 172, Източен Централен Лондон.
Вината за имената на Септимий би могла да се припише на неговия баща, който поназнайваше нещо за адмирал Хораций Нелсън, на майка му, която бе суеверна, и на неговия прапрапрадядо, който по непотвърдени сведения бил втори братовчед на известния главен губернатор на Индия. След завършване на училище Септимий — мършав, анемичен, преждевременно олисяващ младеж — започна работа в застрахователната компания „Пруденшъл“, тъй като един негов преподавател го посъветвал, че това е едно чудесно начало за млад човек с неговата квалификация. Малко по-късно, след като поразмисли, Септимий изпита известно безпокойство, защото дори той си даваше сметка, че не притежава никаква квалификация. Въпреки това той бавно се издигна от момче за всичко до исков разпоредител (не толкова с катерене по стълбицата, колкото със значителни почивки на всяко стъпало), което му донесе грандиозната титла на помощник заместник-управител (отдел „Искове“).
Септимий прекарваше деня си в една кутийка от стъкло на шестия етаж, определяйки платимите суми по искове и препоръчвайки най-различни плащания, някои от тях достигащи и до един милион лири. Чувстваше, че ако седи мирен (един от любимите изрази на Септимий), би могъл след още двайсет години да стане управител (на отдел „Искове“) и да бъде ограден със стени, през които не се вижда, както и да разполага с килим, чийто десен е по-различен от малките квадратчета в близки нюанси на зелено. Възможно бе дори да полага някои от онези подписи върху чековете за един милион лири.
Септимий живееше в Севъноукс със своята съпруга Норма и двете си деца, Уинстън и Елизабет, които посещаваха местното общообразователно училище. Щяха да учат в класическата гимназия, редовно уведомяваше той своите колеги, но лейбъристкото правителство бе сложило край на всичко това.
Септимий управляваше своето ежедневие чрез набор от неизменни помощни практики, подобно на примитивен микропроцесор, макар че смяташе себе си за велик последовател на традицията и дисциплината. Тъй като ако не друго, беше поне човек на навика. Ако по някаква необяснима причина от КГБ биха решили да премахнат Септимий, всичко, което трябваше да направят, бе просто да го поставят под наблюдение в продължение на седмица и щяха да са осведомени за всяка негова стъпка през цялата работна година.
Всяка сутрин Септимий ставаше в 7:15 и навличаше един от своите два тъмни костюма на ситни точки. Излизаше от дома си на Палмерстън Драйв №47 в 7:45, след като е изял своята неизменна закуска от едно рохко яйце, две препечени филийки и две чаши чай. Пристигайки на първи перон на гарата в Севъноукс, той си купуваше новия брой на „Дейли Експрес“ и се качваше на влака в 8:27 към Канън стрийт. По време на пътуването Септимий четеше вестника си и изпушваше две цигари, след което пристигаше на Канън стрийт в 9:07. Отиваше пеша до офиса, настаняваше се зад бюрото си в своята стъклена кутийка на шестия етаж и се захващаше с първия очакващ решението му иск до 9:30. Правеше своята кратка почивка за чаша кафе в 11:00, позволявайки си лукса да изпуши още две цигари, когато за пореден път гощаваше колегите си с въображаемите постижения на своите потомци. В 11:15 се връщаше на работното си място.
В 13:00 напускаше Великата готическа катедрала (друг негов израз) за един час, който прекарваше в кръчма на име „Хавелок“, където изпиваше четвърт „Карлсберг“ светло с няколко капки лимон и изяждаше порция от ястието на деня. След като приключеше с обяда си, отново изпушваше две цигари. В 13:55 се връщаше към застрахователните документи до петнайсетминутната почивка за чай в 16:00, която представляваше пореден повод за още две ритуални цигари. Точно в 17:30 Септимий вземаше чадъра си и подсиленото метално куфарче с инициалите С. Х. К. в сребристо и си тръгваше, заключвайки два пъти стъклената кутийка. Докато минаваше през машинописния отдел, обявяваше с механична веселост „До утре по същото време, момичета“, изтананикваше няколко такта от звука на музиката в слизащия асансьор и после се озоваваше навън сред буйния поток от чиновници, залял Хай Холбърн. Поемаше целеустремено към спирката на Канън стрийт, почуквайки с чадър по тротоара, докато се разминаваше с банкери, спедитори, търговци на петрол и брокери, не без задоволство смятайки себе си за част от великото Лондонско Сити.