Колчан, пълен със стрели

— Дори и губещите отбори трябва да си имат талисман.

Този път те само се засмяха, но докато потупваше кормчията по главата, той за първи път почувства, че палецът му е леко натъртен и отбеляза този факт пред вратаря, който вечеряше заедно с него.

Донесоха му солиден бифтек и вземайки ножа си, той установи, че не може да обхване добре дръжката. Опита се да изтласка от съзнанието си това притеснение с надеждата, че на другата сутрин всичко ще е наред. Но на следващия ден се събуди с болка и за свой ужас установи, че палецът му не само е посинял, но и е отекъл. След като съобщи новината на капитана, той хвана първия влак за Лондон за спешна консултация при специалист от Харли стрийт. Докато вагонът с тракане се носеше през графство Бъркшир в Южна Англия, той прочете в „Таймс“, че е удостоен със син екип.

Специалистът дълго преглежда палеца и изрази своите опасения, че младежът едва ли ще бъде в състояние да държи топка, камо ли бухалка, поне още две седмици. Неблагоприятната прогноза се оказа точна и безутешен, нашият герой остана да седи на резервната скамейка на „Лорд“ и да гледа как Оксфорд губи мача и как дванайсетият играч печели неговия син екип. Баща му, който бе долетял от Калкута специално за срещата, се опита да го утеши, че все пак му остават още две години, в които може да си върне отличието.

С наближаването на втория семестър в колежа „Тринити“ в Оксфорд, дори младежът забрави своето разочарование и в първия мач за сезона срещу Съмърсет отбеляза една паметна стотица, пълна с подсечки и силни прави удари, които напомниха за неговия баща. Синът бе избран за секретар на клуба по крикет в пропуснатия сезон, тъй като по всеобщо признание само лошият късмет и екипажът на лодката му бяха попречили да спечели своята справедлива награда като първокурсник. И отново не пропусна нито една среща преди решителния мач, но в последните четири игри срещу окръжни отбори не успя да отбележи повече от дузина точки и не извади от игра нито един батър, докато неговите съперници се представиха отлично. Преживяваше тежък период и бе първият, който се съгласи със своя капитан, че през тази година не бива да бъде излаган на риск срещу Кеймбридж. За пореден път наблюдава от резервната скамейка как Оксфорд губи мача на Сините и как неговият противник със същия номер — секретарят на Кеймбридж Робин Оукли — бележи безупречна стотица. Мъж, отдавна прехвърлил шейсетте, накичен с връзка на Мерилебън крикет клъб, отиде при младия индиец по време на играта, потупа го по рамото и заяви, че никога няма да забрави деня, в който баща му отбелязал стотица срещу Кеймбридж… което не му помогна особено.