Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
Пристигнаха в „Карлайл“ точно навреме за представлението в единайсет. Някакъв келнер, просветвайки с фенерче-писалка, ги поведе през малкото тъмно помещение на партера до една маса в ъгъла. Майкъл поръча бутилка шампанско, когато Боби Шорт удари един акорд и поде провлачено: „Джорджия, Джорджия, о, моя сладка…“ Майкъл, който нямаше как да каже нещо на Деби, надвиквайки оркестъра, се задоволи само да й държи ръката и когато артистът изпя: „Този път почти нагласихме парченцата, нали, момичето ми?“ той се приведе напред и я целуна по бузата. Тя се обърна и се усмихна — наистина ли бе някак загадъчно, или просто така му се искаше? — и после отпи от шампанското си. Точно в дванайсет Боби Шорт затвори капака на пианото и каза: „Лека нощ, приятели, време е всички вие, добри хора, да си лягате… както и някои от вас, палавници“. Майкъл се засмя малко по-силно, но беше доволен, че Деби също прихна.
Тръгнаха по Медисън авеню и вървяха до 68-а улица, бъбрейки за случайните връзки, а в това време Майкъл си мислеше само за една-единствена. Когато стигнаха до апартамента й на 68-а, тя извади своя секретен ключ.
— Би ли желал едно малко питие преди сън? — попита тя без някакъв скрит смисъл.
— Без повече пиене, Деби, благодаря, но с удоволствие бих приел едно кафе.
Въведе го в гостната.
— Цветята още са живи — подразни го тя и го остави, за да направи кафето.
Майкъл прелисти някакъв стар брой на „Тайм“, разглеждайки снимките, без да обръща внимание на текста. Тя се върна след няколко минути с каничка кафе и две малки чашки върху поднос от черно полирано дърво. Сипа кафето — отново чисто — и седна до Майкъл на дивана, подгъвайки крак под себе си, леко обърната към госта си. Майкъл пресуши чашата си на две глътки и даже леко си опари езика. После се надвеси над нея и я целуна по устните. Тя все още стискаше своята чашка. Отвори за кратко очи, докато се опитваше да я остави на малката масичка. След продължителна целувка се откъсна от него.
— Утре трябва да ставам рано.
— Аз също — каза Майкъл, — но се притеснявам, че отново няма да те видя дълго време.
— Колко мили думи — отвърна Деби.
— Не, просто наистина мисля за това — каза той, преди да я целуне отново.
Този път тя откликна; той плъзна едната си ръка към гърдите й, докато с другата започна да откопчава малките копченца на гърба на роклята й. Тя се отдръпна за пореден път.
— Да не правим нещо, за което после ще съжаляваме.
— Знам, че няма да съжаляваме.
После обсипа с целувки шията и раменете й, смъквайки роклята й, докато сръчно се плъзгаше надолу към гърдите, с радост установявайки, че тя не носи сутиен.
— Да отидем ли горе, Деби? Твърде стар съм да правя любов на дивана.
Тя се изправи безмълвно и го поведе за ръка към спалнята си, в която се долавяше нежното и изкусително ухание на парфюма й.
Деби светна малка лампа върху нощното шкафче и свали остатъка от дрехите си, оставяйки ги да паднат там, където бе застанала. Майкъл не можеше да откъсне очи от тялото й, докато се събличаше непохватно от другата страна на леглото. Вмъкна се под завивките и побърза да се устреми към нея. Когато свършиха да се любят — изживяване, което отдавна не му бе доставяло такова удоволствие — той остана да лежи, размишлявайки над факта, че тя въобще се бе предала, и то още на първата им интимна среща.
Известно време останаха безмълвни, отпуснати в обятията си, преди да се любят за втори път, който бе не по-малко възхитителен от първия. После Майкъл потъна в дълбок сън.
Събуди се първи на следващата сутрин и се взря в красивата жена, която лежеше до него. Електронният часовник на нощното шкафче показваше 7:03. Той докосна челото й с устни и погали косите й. Тя се събуди, отвори очи, все още сънена, и му се усмихна. После се любиха бавно и нежно. Той остана безмълвен, когато тя се измъкна от леглото и му напълни ваната, преди да отиде в кухнята, за да приготви закуска. Майкъл се отпусна в горещата вана и с брилянтна дикция изпълни един номер на Боби Шорт, без да щади глас. Де да можеше Ейдриън да го види в този момент. Избърса се и се облече, след което се присъедини към Деби в елегантната малка кухня. Закусиха с яйца, бекон, препечени филийки, английски мармалад и димящо черно кафе. После Деби също си взе вана и се облече, докато Майкъл четеше „Ню Йорк Таймс“. Когато се появи отново в гостната, облечена в елегантна рокля в коралов цвят, той изпита искрено съжаление, че си заминава толкова скоро.