Колчан, пълен със стрели

Освен че бе джентълмен, сър Александър Хийткоут се отличаваше с изключителна акуратност. На ръст бе точно шест фута, три инча и четвърт2, всяка сутрин ставаше в 7:00 часа, закусваше в компанията на съпругата си с едно варено точно четири минути яйце и две препечени филийки с лъжица мармалад „Купър“ и изпиваше чаша китайски чай. Точно в 8:20 наемаше кола от дома си в „Кадоган Гардънс“, пристигаше в Министерството на външните работи в 8:59 и се връщаше у дома, когато стрелките на часовника сочеха 6:00 часа.

Сър Александър проявяваше тази своя акуратност от ранна възраст, което е нещо обичайно за единствен син на генерал. За разлика от своя баща обаче, той избра да служи на кралицата в областта на дипломацията — друга изискваща акуратност професия. Издигна се от съвместяващ бюро във Външно министерство в Уайтхол3 до трети секретар в Калкута, втори секретар във Виена, първи секретар в Рим, заместник-посланик във Вашингтон и накрая до пълномощен министър в Пекин. Беше въодушевен, когато мистър Гладстон4 го покани да представлява правителството в Китай, тъй като от известно време проявяваше повече от любителски интерес към изкуството на династията Мин5. Въпросното назначение, което беше венецът на знаменателната му кариера, щеше да му предостави онова, което дотогава бе смятал за невъзможно, а именно шанса да види в естествената им среда някои от прочутите статуи, картини и рисунки, на които се бе възхищавал само в книгите.

Щом пристигна в Пекин след дългото пътуване по суша и море, отнело на него и антуража му близо два месеца, сър Александър връчи на императрица Цу-Хси своите акредитиви, както и лично писмо от кралица Виктория6. Облечена от глава до пети в бяло и златно, императрицата прие своя нов посланик в тронната зала на императорския дворец. Докато тя четеше писмото от суверена на Британската империя, сър Александър остана в стойка мирно. Без да разкрива пред новия министър каквото и да било от съдържанието на личното послание, Нейно Императорско Величество му пожела успешна служба на новия пост. После едва забележимо повдигна ъгълчетата на устата си, което сър Александър безпогрешно разтълкува като знак за край на аудиенцията. Съпроводен обратно през внушителните зали на императорския дворец от мандарин7, пременен в типичните дълги дворцови одежди в черно и златно, сър Александър вървеше колкото се може по-бавно, поглъщайки с поглед възхитителната колекция от статуи, изваяни от слонова кост и нефрит и разпръснати небрежно, подобно на начина, по който в наши дни редица произведения на Микеланджело и Челини лежат сбутани едно до друго във Флоренция.

И тъй като назначението му бе само за три години, сър Александър не си взе отпуск, а предпочете да използва времето, което му оставаше след работа в посолството, и да пътува на кон из отдалечените райони, за да научи повече за страната и нейния народ. По време на тези преходи той неизменно бе съпровождан от някой мандарин от двореца, който му служеше и като преводач, и като екскурзовод.