Колчан, пълен със стрели

Септимий реши да не обръща внимание на този субект, взе кутията „Бенсън & Хеджис“ от страничната облегалка до себе си, запали цигара и разгърна „Ивнинг Стандард“. После върна кутията на облегалката, както винаги, знаейки, че преди да стигне Севъноукс, ще изпуши още една. Когато влакът най-накрая излезе от гарата на Канън стрийт, облеченият в черно младеж се обърна към Септимий и втренчен нахално в него, грабна кутията с цигари, взе си една, запали я и забълва кълбета дим. Септимий не можеше да повярва, че ставащото е действителност. Вече се канеше да изрази възмущението си, когато си даде сметка, че никой от обичайните му спътници не е в купето, за да го подкрепи. Размисли над положението за миг и реши, че Сдържаността е по-добрата част от Доблестта (поредна любима фраза на Септимий).

Когато влакът спря на Петс Уд, Септимий остави вестника, макар че едва ли бе прочел и дума, и както правеше почти винаги, извади втора цигара. Запали я, дръпна си и вече се канеше да се върне към „Ивнинг Стандард“, когато младокът сграбчи ъгъла на вестника и в крайна сметка двамата вече разполагаха с по половин вестник. Този път Септимий не се сдържа и се огледа из купето за подкрепа. Децата отсреща взеха да се кискат, а майка им нарочно извърна очи от ставащото, явно без всякакво желание да се намесва. Старецът вляво от Септимий сега хъркаше. Септимий реши да съхрани кутията цигари, като я прибере в джоба си, но в този миг младокът се хвърли към тях, взе си още една, запали я, дръпна си силно, нарочно издуха дима право в лицето на Септимий и после отново остави кутията върху страничната облегалка. Свирепият поглед, с който Септимий го удостои в отговор, изразяваше не по-малка злост от онази, която успя да регистрира през сивата мъгла. Скърцайки със зъби от ярост, той се върна към „Ивнинг Стандард“ само за да установи, че му се е паднала частта със свободните работни места, коли втора употреба и спортния раздел — все теми, към които не проявяваше абсолютно никакъв интерес. Единствената му компенсация все пак бе увереността, че спортът бе точно разделът, който онзи грубиян наистина искаше. И без друго, както се бе разтреперил от безчинствата на своя съсед, Септимий вече не бе в състояние да чете.

Мислите му сега бяха насочени към намиране на подходящо отмъщение и постепенно в главата му се оформи план, благодарение на който у младока, беше убеден Септимий, нямаше да остане и капка съмнение, че добродетелта понякога трябва да се заплаща (перифраза на една от любимите сентенции на Септимий.) Той се усмихна леко и нарушавайки обичайната си практика, взе трета цигара, след което предизвикателно върна кутията на облегалката. Младокът угаси своя фас и сякаш приемайки предизвикателството, грабна кутията, извади нова цигара и я запали. Това ни най-малко не съкруши Септимий; той припряно задърпа от цигарата, бълвайки кълбета дим, угаси я трескаво в пепелника, преди да е изпушил последната четвърт, извади следваща и я запали незабавно. Надпреварата стана ожесточена, тъй като оставаха само още две цигари. Макар и с доста пафкане и давене, Септимий успя пръв да изпуши своята четвърта цигара. Приведе се напред, загърбвайки черното яке, и угаси фаса в пепелника под прозореца. Купето сега бе изпълнено с дим, децата отсреща взеха да кашлят, а жената размахваше ръце, прилична на вятърна мелница. Без да й обръща внимание, Септимий не изпускаше от очи кутията цигари, докато се преструваше, че чете за шансовете на „Арсенал“ в шампионата за купата на ФА.