Колчан, пълен със стрели

Първата сутрин от тридневния мач слънцето грееше ярко на почти безоблачното небе и до единайсет часа голяма тълпа зрители бяха заели местата си. Двамата капитани с разкопчани на врата бели блузи, с безупречни бели панталони и лъснати бели спортни обувки излязоха да огледат терена, преди да хвърлят ези-тура. Робин Оукли от Кеймбридж спечели и избра батиране.

До обяд на първия ден Кеймбридж бяха отбелязали 75 точки при трима елиминирани батъри и в ранния следобед, когато техните скоростни боулъри бяха уморени от второто си влизане и не бяха успели да постигнат ранен пробив, капитанът влезе в игра. Когато беше точен, топката се оказваше къса, а когато успяваше да покрие целия отсек, не беше достатъчно точен. Побърза да излезе. Неговите не толкова надеждни боулъри успяха да реализират нужния пробив и час след почивката за чая играчите на Кеймбридж бяха елиминирани до един с 208 точки.

Първите двама играчи на Оксфорд заеха позиции при вратата в 17:50; трябваше да издържат четирийсет минути до приключване на играта през първия ден. Капитанът седеше в пълен екип на терасата на павилиона в очакване да бъде повикан само в случай, че има съборена врата. Наставленията, които бе дал на съотборниците си, бяха пределно ясни — без подвизи, с добро батиране да се изкарат тези последни четирийсет минути, за да може на следващата сутрин отборът на Оксфорд да започне без елиминирани играчи. Когато до края на играта им оставаше един оувър24, младокът, посрещащ първата топка, допусна средното стълбче на вратата му да бъде съборено от Бил Потър — скоростния боулър на Кеймбридж. Оксфорд имаха единайсет точки и един отстранен батър. Капитанът застана при линията за батиране, когато им оставаха да посрещнат само още четири топки, преди часовникът да покаже 18:30. Зае позиция, закривайки с тяло средното и лявото стълбче, и се приготви да се изправи лице в лице с най-бързия играч от отбора на Кеймбридж. Първият удар на Потър беше взривен — топката полетя като стрела и тупна току пред самата линия, отклонявайки се покрай дясното стълбче. Бръсна ъгъла на бухалката… или на предпазната кора?… и полетя към първия слип25, който плонжира вдясно и я хвана ниско долу. Единайсетте играчи на Кеймбридж изкрещяха „Въъън!“. Щеше ли капитанът да бъде изваден от игра… без да е отбелязал нито една точка? Без да изчака решението на рефера, той се обърна и пое обратно към терасите с безизразно лице, макар че не преставаше да почуква с бухалка по страничната част на предпазната кора. Докато се изкачваше по стъпалата, забеляза баща си, седнал сам в сектора за членове на клуба. Продължи нататък през дългата зала сред викове: „Лош късмет, приятел!“ откъм мъже, стиснали преливащи халби бира, и „Повече късмет във втория ининг“ откъм пусналите шкембета ветерани.