Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
Той се смее.
— Ще ми се и аз да можех да кажа същото. Прекалено много бира и бум! Всъщност така си счупих телефона. Все пак се радвам, че се случи.
Гледам го озадачено.
— Ако не бях паднал, нямаше да те срещна — обяснява, а изражението му става мило.
— О, да. — Отпивам бързо от виното.
— Макар че, ако си спомняш, ти твърдеше, че сме се срещали и преди?
Почти се задавям, защото разговорът тръгва в неправилна посока.
— Хей, добре ли си?
— Да, да — кашлям и оставям чашата си на масата. Само че кашлям толкова силно, че не преценявам правилно и тя се обръща. Като в забавен кадър наблюдавам как се накланя право към скута на Себ на няколко сантиметра… мамка му, този път не трябва да се разлее… този път трябваше да го направя различно…
Хвърлям се напред и сграбчвам чашата в последната секунда.
— Я, виж ти, какъв удивителен рефлекс — казва впечатлен той.
Да, така е, особено за някого, който в живота си не е хващал дори топка.
— Благодаря — смея се, но повече от облекчение. Боже! Бях на косъм! Но успях да го предотвратя.
— И така, Тес… — Себ се обляга на дивана и сякаш се приближава още повече към мен, а аз имам приятно предчувствие. — Какви са плановете ти за тази седмица?
— Нищо особено, просто работа… и фитнес — отвръщам, опитвайки се да звуча естествено и да не мисля за факта, че сега наистина ще се наложи да се запиша. Е, какво толкова, всъщност е много полезно. Новогодишно решение да вляза във форма и всичко останало.
— Защото си мисля, дали ще се съгласиш да отидем на кино? Може би?
В стомаха ми отново пърхат пеперуди.
— Защо не, звучи чудесно — опитвам се да не бъда прекалено щастлива.
— Добре — той изглежда доволен. — По екраните е излязъл някакъв трилър на 3D, бих могъл да взема билети…
— Да, би било интересно… — прекъсвам го, все едно се замислям. Сетне изчаквам минута. — Всъщност не съм сигурна дали ми се гледа точно трилър…
— О, не се безпокой, може да гледаме нещо друго. Какво ти се гледа?
Мисълта ми се връща съм онази кутия за обувки, която изхвърлих в огъня и двата билета от първия филм, който гледахме заедно — „Междузвездни войни“.
— Нещо коренно различно от трилър — казвам, осенена от идеята. — Да ти кажа честно, може да ти прозвучи глупаво, но онова, което наистина ми се гледа, е фантастика.
— Ти харесваш фантастика? — възкликва силно заинтригуван той. — Не се шегуваш, нали? Аз също!
— Наистина ли? Какво съвпадение — опитвам се да звуча изненадано.
— Абсолютно! — той се навежда по-близо към мен и ме фиксира с онези големи сини очи. — Тогава, я ми кажи кой е любимият ти филм?
— Това е лесно. — Чувствам как всичко в мене се размазва от задоволство. — „Междузвездни войни“, разбира се.
Гледа ме все едно току-що е умрял и се е възнесъл в небесата.
— Боже, най-после момиче по моя вкус. Гледал съм го поне сто пъти!
Знам, много добре помня как го възхваляваше отново и отново, а аз се чудех за какво са целият този шум и дандания.
— Бихме могли да отидем и да го гледаме? Вероятно го въртят в онова филмотечно кино… — Той млъква и неочаквано ме гледа несигурно. — Ако искаш, разбира се.
— С огромно удоволствие. — Колкото и да се притеснявах в началото, всичко вече е изчезнало. Тази среща пожъна такъв успех, че нямам търпения за втората.
— Тогава да пием за нашия план! — гледа ме в очите и чука чашата си в моята. — За нашата филмова вечер!
12.
Само че има един малък проблем.
Рано на другата сутрин на път за работа минавам покрай видеоклуба, за да взема под наем копие на филма и да се подготвя, тъй като почти съм го забравила. Няма за какво да се притеснявам, ще си го припомня, ще го гледам няколко пъти, така че когато видя отново Себ, ще го знам наизуст. Той ще бъде наистина впечатлен! Ще бъде фантастично, ще му взема акъла!
Обаче, когато стигам до видеоклуба, виждам, че е затворено. Чукам на вратата и една намусена служителка ме информира, че са затворили за ремонт.
— Опитайте в нашия онлайн магазин — вика тя, за да я чуя през стъклото, преди да пусне щорите.
Така и правя.
Да, имат филма, но ще отнеме няколко дни, за да пристигне по пощата. А аз нямам няколко дни, тъй като Себ вече ми е писал, за да ме уведоми каква страхотна работа е свършил снощи.