Да започнем отначало

— Знам — кимам, спомняйки си, как сутрин се събуждах още преди зазоряване от будилника му, който го будеше, за да отиде да бяга преди фитнеса.

— Знаеш?

— Имам предвид, че се досещам — поправям се бързо. — Изглеждаш в добра форма.

Форма? Нима произнесох тази дума! Чувствам, че се изчервявам.

— Ще го приема като комплимент — изглежда леко развеселен. — А ти?

Умът ми се раздвоява. С едната половина мисля за формуляра за членство в един фитнес клуб, който се търкаля в чекмеджето на бюрото ми от доста време, за моя нещастен опит да тичам край реката, който завърши с мазоли на краката, мускулна треска и почти инфаркт, и за годините в училище, прекарани на резервната скамейка, защото имам два леви крака.

Това съм истинската аз.

С другата половина мисля за Себ, който е спортист. Когато не беше на работа, бе на уредите или на тенис корта, винаги ме упрекваше, че през уикендите се излежавам в кревата, като казваше, че би искал да съм по-спортна натура.

— О, да, и аз обичам физическите движения — кимам. С крайчеца на окото зървам една реклама, закачена с кабарче на дъската за обяви зад главата му. — Посещавам курс за военен фитнес.

Той изглежда впечатлен.

— Нима? Забележително. — Сякаш ме гледа с повече уважение. — Тези момчета са много яки.

— Ти ли ще ми кажеш! Всички тези коремни преси!

Коремни преси ли казах? Та аз през живота си не съм правила коремни преси. Дори не съм сигурна какво значи!

— Мога да си представя! Ходих няколко дни на сноуборд, но не бях във форма и се скапах тотално.

Така върти очи, че се чувствам длъжна да се засмея.

— Да, бе, да!

— Вярно е — настоява с насмешка, която е присъща само на човек, който знае, че това не е вярно. Като кльощавите момичета, които се оплакват, че били дебели. Или супермоделите, които твърдят, че са грозни, като онази, която се появи наскоро на корицата на списанието, в което пише Фиона, със скули, за които можеш да умреш, и устни като възглавница, които те карат да изхвърлиш червилото си в знак на пълно поражение. Вътре имаше интервю е нея, в което тя споделяше как мрази да се гледа в огледалото, тъй като лицето й приличало на патица, а устните й били много големи. Извинете, моля, кого се опитва да будалка? Нима има устни, които са прекалено големи?

— Ти караш ли сноуборд? Или ски? — пита той, отпивайки от бирата си.

Колебая се. Най-близкото нещо, приличащо на сняг, до което съм доближавала, е йогуртът в супера.

— Не, но винаги съм искала да се науча — отговарям, опитвайки се да блокирам мисълта за двата ми леви крака. — Обаче съм сигурна, че ще се справя отлично с апреските — подхвърлям и размахвам многозначително чашата си.