Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
Влетя в лабораторията на Рафин и принцът я погледна стреснато.
— Къде е? — попита тя и се закова на място, защото той беше там, срещу нея, приседнал на ръба на писалището с морава брадичка и навити ръкави.
— Искам да ти кажа нещо, Катса — рече й.
— Четеш мисли — каза тя. — Четеш мисли и ме излъга.
Рафин изруга тихо и скочи на крака. Втурна се към вратата и я затвори.
По се изчерви, но не отмести поглед.
— Не съм четец на мисли — отрече.
— А аз не съм глупачка — изкрещя тя. — Така че престани да лъжеш! Кажи ми какво научи? Какви мисли ми открадна?
— Не съм четец на мисли — повтори той. — Усещам хората.
— Това пък какво означава? Долавяш мислите на хората.
— Не, Катса. Слушай! Усещам хората. Представи си го като умение да виждам на тъмно или като очи на тила, както казваше. Усещам хората, когато са близо до мен, мислят, чувстват и се движат; усещам телата им, физическата им енергия. Само когато… — той преглътна, — само когато мислят за мен, долавям и мислите им.
— Но не го наричаш четене на мисли?
Тя изкрещя толкова силно, че той се олюля, но продължи да я гледа в очите.
— Добре, добре. Включва и четене на мисли. Но не е това, което подозираш.
— Доверих ти се — извика тя, — а ти ме излъга.
Тихият глас на Рафин над вика негодуванието й.
— Остави го да обясни, Катса.
Тя се обърна смаяно към Рафин, поразена, че заема страната на лиенида, макар да е научил истината. После се извърна рязко към По, който отново срещна погледа й, сякаш не е направил нищо лошо, сякаш е съвсем невинен.
— Моля те, Катса, изслушай ме. Не чувам всички мисли. Не знам какво мислиш за Рафин, какво мисли Рафин за Бан, дали Ол харесва вечерята си. Ако тичаш в кръг пред вратата и мислиш колко ненавиждаш Ранда, аз ще разбера само, че тичаш в кръг. Докато мислите ти не се насочат към мен. Едва тогава ще разбера какво чувстваш.
Ето какво било да те предаде приятел. Не. Да те предаде измамник, престорил се на приятел. Изглеждаше толкова чудесен приятел, толкова проникновен, толкова съпричастен. Естествено, след като винаги е долавял мислите и чувствата й. Съвършено подражание на приятелство.
— Не — възрази той. — Не… Излъгах те, Катса, но приятелството ми не е измама. Винаги съм ти бил истински приятел.
Дори сега четеше мислите й.
— Престани! — процеди заплашително тя. — Престани! Как смееш! Предател, мошеник…
Не намираше достатъчно силни думи. Ала той сведе очи и ги впи нещастно в пода и тя почувства, че е разбрал всичко. Със злорадо доволство отбеляза как Дарбата му е осветлила и това, което не съумява да изрази. Той отпусна рамене и лицето му се сгърчи тъжно. Проговори с глух глас:
— Само двама души знаят за Дарбата ми. Мама и дядо. А сега Рафин и ти. Баща ми не знае, нито братята ми. Мама и дядо ми забраниха да я разкривам.
Е, тя щеше да поправи грешката. Понеже Гидън излезе прав, макар и несъзнателно. По не заслужаваше доверие. Хората трябваше да разберат и тя щеше да им разкаже.
— Ако го направиш — каза По, — ще ми отнемеш свободата. Ще ми съсипеш живота.
Тя го погледна, но сълзите в очите й замъглиха лицето му. Трябваше да си тръгне, да излезе от стаята, защото иначе щеше да наруши обещанието си и да го удари. Искаше да му причини болка, задето е заел място в сърцето й, където нямаше да го допусне, ако знаеше истината.
— Излъга ме — за кой ли път повтори тя.
Обърна се и избяга навън.
Хелда веднага забеляза влажните й очи и мълчанието й.
— Надявам се никой да не е болен, милейди.
Седна на ръба на ваната и натърка със сапун обърканата коса на Катса.
— Никой не е болен.
— Тогава нещо ви е разтревожило — предположи Хелда. — Някой от младите мъже навярно.
Някой от младите мъже. Един от приятелите й. И без друго оскъдният й списък с приятели намаляваше.
— Не изпълних заповедта на краля — промърмори тя. — Ще се разгневи.
— Нима? — възкликна Хелда. — Но това не обяснява болката в очите ви. Виновникът сигурно е някой от младежите, които се въртят около вас.
Катса не отговори. Всички в този дворец четяха мисли. Всички я виждаха като на длан, а тя не виждаше нищо.
— Ако кралят ви е ядосан — продължи Хелда — и ако някой младеж ви създава главоболия, тази вечер ще ви облечем още по-красиво. Ще сложите червената рокля.
Логиката на Хелда а-ха да разсмее Катса, но смехът заседна в гърлото й. Утре щеше да напусне двореца, защото вече не искаше да остава тук — при яростта на вуйчо си, при язвителната, накърнена гордост на Гидън и най-вече — при предателя По.