Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
— Той заминава утре, Кат.
Тя го погледна изненадано.
— Как така заминава?
— Напуска завинаги двореца на Ранда — уточни Рафин. — Тръгва за Съндър, а после вероятно за Монсий. Още не знае със сигурност.
Очите й се напълниха със сълзи. Някак си не съумяваше да възпре тази странна вода, напираща в очите й. Втренчи се в ръцете си и една сълза се отрони в дланта й.
— Ще го изпратя да ти разкаже — предложи Рафин.
Слезе от леглото и застана до нея. Наведе се и я целуна по челото.
— Мила Катса… — прошепна той и излезе от стаята.
Тя се загледа в шахматния мраморен плочник, питайки се как е възможно да се чувства толкова отчаяна. Не помнеше да е плакала някога в живота си. Докато този глупав лиенид не дойде в двореца, излъга я, а после обяви, че заминава.
Той прекрачи прага и запристъпва несигурно от крак на крак. Чудеше се дали да приближи или да остане по-далеч. Тя също не беше наясно какво иска; знаеше само, че иска да запази спокойствие, да не го поглежда и да не мисли за нищо, за да не й открадне мислите. Стана, влезе в трапезарията и погледна през прозореца. Градината пустееше, позлатена от лъчите на залязващото слънце. Усети, че той застава пред вратата.
— Прости ми, Катса. Умолявам те да ми простиш.
Е, отговорът бе от лесен по-лесен. Нямаше да му прости.
Короните на дърветата в градината на Ранда все още зеленееха, а в лехите имаше цъфнали цветя. Скоро обаче листата щяха да пожълтеят и да опадат. Градинарите щяха да извадят големите си гребла, да ги събират от мраморния плочник и да ги отнасят с ръчни колички. Нямаше представа къде ги носят. В зеленчуковите градини навярно или в полето. Градинарите се трудеха неуморно.
Не каза, че му прощава.
Усети го как пристъпи една крачка напред.
— Как… как разбра? — попита я той. — Искаш ли да ми кажеш?
Тя облегна чело върху стъклото.
— Защо не използваш Дарбата си да узнаеш?
Той застина.
— Бих могъл, ако мислиш за това. Но не мога да се скитам из теб, докато намеря каквото търся. Както не мога да възпра Дарбата да ми показва неща, които не искам да виждам.
Тя не продума.
— Катса, сега долавям само, че си ядосана, разгневена от главата до петите, че съм те обидил и не ми прощаваш. Не ми вярваш. В момента усещам само толкова. И Дарбата ми просто потвърждава това, което виждат очите ми.
Тя въздъхна рязко и проговори в стъклото:
— Гидън ми каза, че не ти вярва. Използва същите думи, които те бях чувала да изричаш, съвсем същите думи. И… — тя махна с ръка. — И друго го загатваше. Ала думите на Гидън изясниха всичко.
Той стоеше още по-близо. Облегнат най-вероятно на масата, пъхнал ръце в джобовете и впил очи в гърба й. Тя се съсредоточи върху гледката отвън. Две дами прекосиха градината, уловени за ръка. Къдриците им, събрани на тила, подскачаха нагоре-надолу.
— Не внимавах много, когато бяхме заедно — обади се той. — Не внимавах да се крия. Понякога бях дори нехаен. — Гласът му притихна, сякаш говори на обувките си. — Защото исках да разбереш.
Това не го оправдаваше. Беше вземал тайно мислите й. Нямаше извинение, дори да му се е искало да й признае.
— Не биваше да ти казвам, Катса, наистина — увери я той и тя се обърна светкавично към него.
— Престани! Спри да отговаряш на мислите ми.
— Вече не искам да го крия от теб, Катса! Няма да се крия!
Не беше облегнат на масата, пъхнал ръце в джобовете.
Стоеше по средата на стаята и се държеше за главата. Лицето му… не погледна лицето му. Обърна се отново към прозореца.
— Вече няма да те заблуждавам, Катса — повтори той. — Моля те. Позволи ми да ти обясня. Не е толкова лошо, колкото смяташ.
— Лесно ти е да го кажеш — възрази тя. — Твоите мисли са непокътнати.
— Почти всички твои мисли също са непокътнати — успокои я той. — Дарбата ми показва само как се съотнасяш с мен. Дали си наблизо, какво правиш, какво мислиш и изпитваш към мен. Предполагам… предполагам това е нещо като чувство за самосъхранение — довърши плахо той. — Както и да е… Затова мога да се бия с теб. Усещам как се движи тялото ти дори когато не го виждам. Долавям и намеренията ти. Разбирам как ще ме нападнеш.
Дъхът й секна при това необичайно признание. Почуди се дали така се чувстват жертвите й, когато ги рита по гърдите.
— Разбирам кога някой иска да ме нарани и как — продължи той. — Разбирам кой е дружелюбен към мен и кой ми се доверява. Разбирам кой не ме харесва. Усещам кога някой се опитва да ме измами.