Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
Ол ставаше все по-мрачен.
— Кралят ни принуждава да постъпим жестоко — разсъждаваше на глас той, докато тримата вечеряха в личната трапезария на Гидън, а край тях се въртяха двама слуги. — Не помня да ни е възлагал по-жестока задача.
— Възлагал ни е — възрази Гидън — и сме я изпълнявали. И никога не съм те чувал да се оплакваш.
— Просто… — Ол млъкна и се взря разсеяно в стените на трапезарията, покрити с пищни гоблени в червено и златисто. — Просто ми се струва, че Съветът не би одобрил тази задача. Би изпратил някого да защити дъщерите. Да ги защити от нас.
Гидън набоде картофи с вилицата си и задъвка. Обмисли думите на Ол.
— Няма как да работим за Съвета, ако не изпълняваме нарежданията на Ранда — напомни му той. — Няма да помогнем на никого, ако ни заключат в тъмницата.
— Да — съгласи се Ол, — но въпреки това ми изглежда неправилно.
В края на вечерята лицето на Гидън също заприлича на тъмен облак. Катса наблюдаваше сбръчканото чело на Ол и нещастните му очи. Гледаше как Гидън се храни, а ножът му отразява златистите и червените отблясъци от стените. Говореше тихо и въздишаше. И двамата въздишаха — Гидън и Ол — докато дъвчеха и разговаряха.
Не искаха да се подчинят на Ранда. Докато ги наблюдаваше и слушаше, умът на Катса лека-полека заблужда напосоки, търсейки начин да заобиколят заповедта на краля.
По й бе казал, че има право да откаже на Ранда. Да, вярно, Ранда не бе в състояние да я накаже така, както би могъл да накаже Гидън и Ол. Как всъщност би излял гнева си? Ще изпрати цялата си армия, да речем, да я залови и да я залости в тъмницата? Ще я убие? Не в битка, но с отрова например, на някоя вечеря. Сметнеше ли, че Катса го застрашава или не му е полезна, безспорно щеше да я хвърли в затвора или да я убие.
Ами ако гневът му, когато се върне в двореца без дъщерята на Елис, възпламени нейната ярост? Както ще стане, ако се изправи пред Ранда и усети гнева в пръстите си и не успее да го сдържи? Какво ще направи?
Нямаше значение. На другата сутрин се събуди в удобното легло в замъка на Гидън с ясната мисъл, че няма значение нито какво ще й стори Ранда, нито какво тя ще стори на Ранда. Ако днес нарани лорд Елис пряко волята си, но както иска кралят, яростта й ще избухне. Усещаше я как се надига. Яростта й, ако причини страдание на лорд Елис, щеше да е също тъй гибелна, както ако го пощади и Ранда реши да й отмъсти. Не биваше да измъчва мъж, който се опитва да защити децата си.
Не знаеше какво ще последва. Но знаеше, че днес няма да причинява болка на никого. Отметна завивките и се съсредоточи върху настоящето.
Гидън и Ол подготвяха унило торбите и конете.
— Възможно е да го придумаме — отрони колебливо Гидън.
— Хмм… — Ол не успя да измисли нищо повече в отговор.
Замъкът на Елис се намираше на няколко часа езда. Пристигнаха и икономът ги въведе в голяма библиотека, където Елис пишеше нещо зад бюрото. Пълните с книги рафтове се издигаха толкова нависоко, че за да ги стигат, бяха подпрели върху тях стълби от изящно тъмно дърво. При влизането им лорд Елис се изправи и ги погледна дръзко с вирната брадичка. Беше дребен мъж с четинеста черна коса; тънките му пръсти лежаха разперени върху плота на писалището.
— Знам защо си дошъл, Гидън — посрещна ги той.
Гидън прочисти смутено гърло.
— Искаме да говорим с теб, Елис, и с дъщерите ти.
— Компанията ви не е подходяща за дъщерите ми — отвърна Елис и стрелна с поглед Катса.
Не трепна, когато срещна очите й, и тя го поздрави мислено.
Време беше да действа. Преброи трима прислужници. Стояха с изопнати гърбове до стената.
— Лорд Елис. Ако искате слугите ви да са в безопасност, отпратете ги навън — посъветва го тя.
Гидън се втренчи изненадано в нея, защото обикновено не постъпваха така.
— Катса…
— Не ми губете времето, лорд Елис — прекъсна го тя. — В противен случай ще ги отстраня аз.
Лорд Елис посочи вратата на хората си.
— Вървете — нареди им той. — Не позволявайте на никого да влиза. Заловете се със задачите си.
Най-вероятно задачата им се състоеше незабавно да отведат дъщерите далеч от имението, ако изобщо бяха тук. Лорд Елис изглеждаше предвидлив човек. Вратата се затвори и Катса вдигна ръка да смълчи Гидън. Той я изгледа ядно, но тя не му обърна внимание.
— Лорд Елис, кралят иска да ви убедим да изпратите една от дъщерите си в Нандър. Няма да успеем, предполагам.