Даровита

— Кралят вече няма да ме командва. Вече няма да съм му животно.

— Кат… — той се размърда и въздъхна. Погледна я втренчено. — Взела си решение, виждам. Знаеш, че съм готов на всичко да възпра ръката на Ранда. На твоя страна съм. Но… но…

Разбираше го. Ранда не вземаше под внимание мнението на своя син знахар. Рафин беше безсилен да промени каквото и да било, докато баща му е жив.

— Тревожа се за теб, Кат. Всички се тревожим. Гидън беше отчаян.

— Гидън… — въздъхна тя. — Гидън ми предложи да се омъжа за него.

— Велики хълмове! Преди или след като посетихте Елис?

— След. — Тя махна нетърпеливо с ръка. — Гидън смята, че бракът ще разреши проблемите ми.

— Хмм… И как беше?

Как беше? Напуши я смях, макар всъщност да нямаше нищо смешно.

— Зле и продължи още по-зле. Накрая разбрах, че По е четец на мисли. И лъжец.

Рафин я изгледа замислено. Отвори уста, но не продума. Очите му искряха нежно.

— Скъпа Катса — отрони той, — не ти е било лесно тези дни. Ранда, Гидън, По…

Ранда беше най-сериозната заплаха, ала по-тежко понасяше предателството на По. Раните зарастваха. Ранда не бе в състояние да я нарани, както По я беше наранил.

Поседяха мълчаливо. Дървата в камината пропукваха до нея. Огънят беше лукс; във въздуха не витаеше хлад, но Хелда искаше косата й да изсъхне по-бързо и затова запали дебелите цепеници. Сега косата на Катса се спускаше на вълни по раменете й. Отметна я зад ушите и я зави на кок.

— Пазили са в тайна Дарбата му от самото начало, Кат.

Така значи. Дойде ред на обясненията и вразумяването.

Тя сведе очи и се подготви.

— Майка му знаела, че ще го използват като инструмент, ако истината излезе наяве. Представи си колко е полезно дете, което усеща как откликват на думите му и какво правят хората от другата страна на стената. Представи си колко полезен е щял да бъде По на баща си — краля. Майката разбрала, че синът й няма да е в състояние да се сближи с никого и да завърже приятелства, защото никой няма да му се доверява. Всички ще го отбягват. Помисли, Катса. Представи си го.

Тя го погледна. Рафин наблюдаваше огъня с разчувствано изражение.

— Какво казах само! Не е необходимо да си представяш, разбира се.

Да, за нея това беше действителност. Не познаваше щастието Дарбата й да остане скрита.

— Не бива да го виним, задето не ни е разкрил истината по-рано — продължи Рафин. — Честно казано, трогнат съм, че изобщо ни я разкри. Разказа ми всичко, след като ти си тръгна. Има известна представа за отвличането, Кат.

Да, както и много други представи, които не му се полагат по право. Четците на мисли разполагат с изобилие от идеи.

— Каква представа?

— Защо не го изслушаш?

— Не съм петимна да разговарям с четци на мисли.